Поредната цигара... Вслушвам се в тишината на студената есенна нощ... Опитвам да доловя гласа ти, който е така далечен... Опитвам да уловя чувствата ти.. Горчи ми, но не от цигарата... А от страха, че не изпитваш към мен това което аз изпитвам към теб. Така искам да те докосвам и целувам... Да бъда близо до теб, да те прегръщам и да те усещам до себе си. Да усещам сърцето ти.. , така искам то да бие за мен. Да тръпне от очакване при всяка наша нова среща, така както тръпне моето. Мечтая за теб и те сънувам почти всяка нощ. Усещам страх.. за първи път от толкова много време. Страх от това да не ме искаш... Искам да те целуна, но дали ти искаш? Мълчиш и леко се усмихваш... Толкова си красив така. Усмихнат... Искам аз да поддържам усмивката ти... Да правим всичко заедно... Чувствам, че се влюбвам в теб..., но не е лесно да сдържам чувствата които бушуват вътре в мен... Трудно е да запазя спокойствие когато ме погледнеш... Трудно ми е, наистина... ужасно трудно. Паля още една цигара... , но мислите за теб продължават да се блъскат в обърканото ми съзнание. Протягам ръка в студената нощ... протягам я така все едно си пред мен и за малко да те докосна и образа ти изчезва. Дали и ти си като другите? Дали и ти търсиш просто плътско удоволствие или търсиш чувства... Желая те... Това не може да се скрие, личи ми дори в погледа... Изражението на лицето ми когато ми кажеш нещо мило... Тогава чувството което изпитвам не може да се опише с думи, то трябва да се почувства. А когато мълчиш и гледаш другаде, лицето ми потъва в мрак... Може би се връщам за кратко в реалността? Дали ме обичаш? Или за теб съм просто ... приятелка? Не, не... с приятелка не можеш да се държиш така както с мен... или можеш? Можеш ли да си представиш... след толкова време безразличие към когото и да било... ти си появяваш и аз вече съм твоя, още преди да си ме поискал, още преди да си усетил, че нещо те човърка отвътре и ти казва ``Тя е момичето!!! `` ... Ако не си усетил до сега, че може би само аз мога да те накарам да чувстваш най-силно толкова много чувства... е, скоро ще го разбереш... Не мога да чакам, опитвам се, но не мога. Подтисквам чувствата си и по този начин те се увеличават... Не знам дали това е добро или лошо. Не искам да плача за теб... Когато тръгна да плача прехапвам устните си до кръв, но не допускам сълзите да потекат. Гледам в нощтното небе... Студено ми е ужасно много.. Не само отвън, а и отвътре... Ако можеше да си тук и просто да ме гушнеш.. Това би ми стигнало, но само за момент... Ако си прекалено дълго в близост до мен рискуваш да те целуна... А ти? Ти дали ще ми отвърнеш? Реши се най-после... искаш ли ме или не? НЕ искам повече да късам листенцата на цветята с думите ``иска ме, не ме иска, обича ме, не ме обича, желае ме, не ме желае... ``... умирам... малко по малко... бавно, но сигурно... Още една цигара... Пламъка пронизва тъмнината... Ти си моята светлинка в нощното небе... Може би единствения който успява да ме накара да те искам истински, пламенно, страстно... Друг не знам кога ще се появи... Сигурно ще се появи, но... не искам друг... Искам теб... Настанил си се в дълбините на сърцето ми... Сърцето което така карах да сдържа чувствата си, да се показва силно... Никога да не плаче, да забрави, че е било разбивано... Да забрави, че може да чувства... Сега то се пробуди след като те срещтна... Боли... Не защото си порязах , а защото не знам дали ме искаш...

CaTwOMaN
26 Септ 2005 г.

1950 прочитания
Коментари: 5
krava_i_polovina #1, 26 Септ 2005 г.
CaTWoMaN-qvno jivota ti ne e ot nai-lesnite no az vinagi se uspokoqvam s tova-vsi4ko,koeto ne te ubiva te pravi po-silen
love_in_amerika #2, 26 Септ 2005 г.
interesno
CaTwOMaN #3, 26 Септ 2005 г.
krava_i_polovinа никога не съм твърдяла,че е лесен,нито пък се оплаквам често... преживявам го и продължавам напред
black_lady #4, 27 Септ 2005 г.
обикновено хората с най-труден живот са тези най-достойни за уважение - преживяли са много и това ги е направило по-мъдри, по-добри и най-вече - истински силни! творбата е прекрасна, какво друго бих могла да кажа все пак като точно това си е истината, която виждаме всички
Клеопатра #5, 02 Дек 2005 г.
napomnq mi za moqt slu4ai.super e