Говоря с тишината...
неизказани слова...
Вървя във тишината..
и разказвам на дъжда...
Вървя и падам...
После ставам..
Гледам луната...
Шепна й хиляди неща...
Пращам гарвана до теб..
сънят ти да обезспокои...
Мисли за мене...
Говоря с тишината..
Вървя и търся в тъмнината..
късам бавно листенцата на цвете...
късам бавно...болезнено...
вървя боса в тъмнината...
и не виждам къде стъпвам...
не знам дори къде отивам...
Тихо...
Говоря си сама...
Лягам на земята...
и гледам в тъмнината...
утрото идва...
но птиците не пеят...
Тихо е...
И пак си говоря с тишината..
продължавам своя път...
в сянката на светлината...

CaTwOMaN
11 Авг 2005 г.

Коментари: 4
funny_bunny #1, 11 Авг 2005 г.
много е хубаво
black_lady #2, 11 Авг 2005 г.
с риск да се повторя - невероятно е! тук на моменти се прокарва и малко по-оптимистична нотка в сравнение с предишните ти стихове ставам фенка на поезията ти
CaTwOMaN #3, 12 Авг 2005 г.
10х
CaTwOMaN #4, 13 Авг 2005 г.