В сянката на светлината | Поезия

Говоря с тишината...
неизказани слова...
Вървя във тишината..
и разказвам на дъжда...
Вървя и падам...
После ставам..
Гледам луната...
Шепна й хиляди неща...
Пращам гарвана до теб..
сънят ти да обезспокои...
Мисли за мене...
Говоря с тишината..
Вървя и търся в тъмнината..
късам бавно листенцата на цвете...
късам бавно...болезнено...
вървя боса в тъмнината...
и не виждам къде стъпвам...
не знам дори къде отивам...
Тихо...
Говоря си сама...
Лягам на земята...
и гледам в тъмнината...
утрото идва...
но птиците не пеят...
Тихо е...
И пак си говоря с тишината..
продължавам своя път...
в сянката на светлината...