Тя стои във стаята позната,
невинно, с клюмнала глава,
усети болката позната и разбра,
ще дойде тук смъртта.

И любов несподелена,
и приятелство двулично,
тя преживяла бе сама.

Защо ли тоз живот й беше,
защо принудена живееше в тъма?
Стои във мрака, чакаща смъртта,
макар горчиво да й беше,
преглътна този хап сама.

Макар във нея да гореше
жива, истинска искра,
тя клюмнала веч беше
и остана в мрака, тъй сама!

sladurka_f
05 Окт 2007 г.