За кой ли път ти тежко рани ме
и нямам сили да дишам дори,
за кой ли път аз шепна твойто име,
а с друга целуваш се ти.

За кой ли път в сълзи съм обляна
и плачейки спомням си нашите дни,
в които казваше ми, че за тебе друга няма
и че от гроба ще ме обичаш дори.

Сега самотна и тежко ранена
мъчително чакам да дойде смъртта,
за да вземе мойта душа оскърбена
и да я остави в царството на вечната тъга.

Там, където щастие не съществува
и хората превръщат се в студени същества.
Там, където омразата бушува
и от лед сковани са човешките сърца.

Там дано за тебе да забравя
за твоята долна, коварна лъжа.
Искам всичко зад гърба си да оставя
и напред да гледам, с гордо вдигната глава.

ROZMARIN
27 Мар 2007 г.

144 гласувай
1656 прочитания
Коментари: 7
LoF_Is_pOIsOn #1, 28 Мар 2007 г.
A mojesh li ? Zashtoty az ne... strahotno e stihotvorenieto
mynik_f #2, 29 Мар 2007 г.
vallery...q si gledai rabotata!
sweet_cufta #3, 31 Мар 2007 г.
ei hpr a ae stiga s sporovete i tupite obidi saita ne e za tva pomislete malko!?!? ina4e stih4eto men si me kefi i naistina seki ma pravo na li4no mnenie tva 4e nqkoi e kazal 4e e tupo si e za nego kvo sporite za glyposti seki ima razli4ni haresvaniq nali tka..!?!
f_lora #4, 09 Авг 2007 г.
hubavo e smisleno i istinsko
Mality #5, 12 Окт 2007 г.
Мм наистина е хубаво
nelly_fibi #6, 20 Ное 2007 г.
mn e hubavo
guardian_angel #7, 10 Мар 2008 г.
nz kakvo da kaja tolkova emociq..se dolavq..istinsko..nepodpraveno