Тръгна си! Тръгна и ме остави сама сред морето от спомени, което заедно сътворихме. Какво бе любовта ти? Видение, вълшебство, истина или измама? Свита в ъгъла, потънала в дебрите на отчаянието аз не мога да си отговоря. С всеки изминал ден болката в сърцето нараства и започвам да се чудя дали беше плод на въображението ми или се превръщаш в един залязващ спомен. Да, все още те обичам, но колкото пъти го призная пред себе си като че ли нажежено до червено желязо жигосва сърцето ми. Къде замина, любов? Къде се изгуби и защо допусна с ефирна сабя да те разсекат и да се мъчиш полумъртва в агония? Защо допусна да те облекат като дрипава просякиня която като птица прелита ту при мен, ту при теб, за да те моли да се върнеш?

Уби ли любовта? Не , жива е! И в теб живее още тя, виждам го в очите ти, които като две малки въгленчета пламват всеки път, когато отправиш погледа си към мен. Обичаш ме и въпреки всичко си тръгна и защо? Нима за толкова години обърканото дете в теб не порасна?! Чаках, чаках да се събудиш в един прекрасен ден и да разбереш, че вече не си дете, че си голям, но мога ли още да чакам. Ще има ли утре?! Ще видя ли отново пленителната синя мрежа на небето? Ще видя ли отново пламналите звезди в красивата зимна вечер? Снежинки се сипят от небето в момента, минават покрай прозореца ми и виждат тъгата в очите ми. Виждат сълзите, които парят лицето ми.

Тук е! Единственият гост в дома ми отново е тук. Вдигам зачервените от плач очи за да поздравя пронизващият нощен вятър. Всяка вечер той нахълтва през прозореца и ми говори. Шепти ми с твоя глас и отново ми напомня за теб. Тръгна си и отнесе със себе си надеждата ми за красивото в живота из дълбините на отчаянието. Сърцето ми ли?! То страда и търси своето място, но ти не го искаш, а на мен то вече не ми трябва. Ще бъда различна, ти си този, които ме промени. Да, но от утре.

Сега за последно искам да се сбогувам. Старото ми Аз иска да бъде изпратено от света преди мястото му да бъде заето от новото.

Снежната покривка навън е тъй нежна, непокътната и чиста. Нощта се е подготвила, за да ми каже последно СБОГОМ. Вървя по бялата пътека и с всяка крачка, погазвайки снега на спомена чувствам как хлад обвива сърцето ми. Старото ми Аз умира, давещо се в болката на сълзите, които проля по теб. С треперещ глас прошепвам "ПРОСТИ ми свят, тръгвам си от теб. Не можах да преборя болката. ПРОСТИ, любов, но да пораснеш не мога да те чакам! След мене идва друга, по-различна същност. Сбогом и ПРОСТИ".

Talismana_F
23 Авг 2006 г.

Коментари: 10
MiMcHeToOo #1, 23 Авг 2006 г.
mn tujno..no e hubavo
Tsveti #2, 23 Авг 2006 г.
I az sam suglasna s MiMcHeToOo,mn e hubavo,bravo
katuty #3, 23 Авг 2006 г.
Super e
sexy_cat #4, 23 Авг 2006 г.
Определено ми харесва!
Jane #5, 23 Авг 2006 г.
.. strashno e! i dano ognenoto lqto navun e pogubilo zimata v surceto ti... zapomni: lubovta idva i si otiva, nie obache trqbva da ostanem!!!.. sled neq..
Talismana_F #6, 25 Авг 2006 г.
Mnogo,Mnogo ,Mnogo vi blagodarq , strahotni ste vsichki
liu_3 #7, 25 Авг 2006 г.
Oh naistina me raz4uvstva ..srashno e
dafi_bs #8, 26 Авг 2006 г.
mn e dobro pozdravleniq
Talismana_F #9, 26 Авг 2006 г.
Ole mnogo vi blagodarq , tova zna4i tolkova mnogo za men,vsi4ki ste strahotni i ste golemi dushichki
_shady #10, 28 Авг 2006 г.
predi da go pro4eta gledaiki samo zaglavieto zn 4e 6te e hubavo oba4e toku 6to za poreden pyt nadhvurli svoite vyzmojnosti i moite o4akvaniq br mi6ko