Спомените.. само те ми останаха... спомените, от които толкова много боли....спомени, които пробождат сърцето ми сякаш с нож... Болката от тези спомени е огромна, просто не мога да я опиша! Питам се защо оше ме боли?! Би трябвало вече да съм свикнала с тази болка и вече да не ме боли от спомените! Но защо?! Защо тези спомени разкъсват сърцето ми? Защо когато пиша тези редове плача?! Това ли заслужавам, тази болка ли съм заслужила?! Но с какво?! Толкова дълго време търся отговорите на тези въпроси...и през цялото това време живея с тези спомени и с болката от тях... Надявам се някои ден да живея с други спомени, спомени, заради които да живея и да продалжавам напред...спомени заради които да съм щастлива... Това е една моя мечта... мечта която се надявам да не остане поредната неусъществена мечта...
kric
14 Авг 2005 г.
