Светлинка бледа гледам сега
през мъничък процеп в мойта врата!
Гледам, не спирам,
тъй дълго се взирам,
откривам във него познати неща.

Стоя си самичка, но всъщност не съм,
до мене е винаги нежния сън.
Очите си стискам,
сълзите подтискам
и още гледам през процепа вън.

Взирах се малко, може би час,
но така и не намерих нещо за нас.
Мислех и чаках,
разбрах го и плаках,
няма нас, всичко е ясно, просто ти, просто аз!

io-i
05 Окт 2007 г.

1045 прочитания
Коментари: 1
DIGHeaD #1, 05 Окт 2007 г.
има яко ритъмче..можеш и да си тактуваш на тва хахах