Римуваме съдбите си и дните си проклинаме.
Събираме искрите си и отровата изпиваме.
Стоим с поглед вперен в мрака и чакаме знак.
Телата ни се схващат, побеляваме и все още не знаем как.
Ръцете ни треперят, очите ни не виждат, живот ли е?
И конят остарява, но и в старостта си успява пот да лее.
Завеса от знания закрива белите петна в мозъка.
Килим от петна си прави път, сякаш войска към замък.
Остър камък.
Торпедо от спомени и атомна бомба от чувства.
Тъмна циганка и буркан пълен с черни изкуства.
Кълбовидни мълнии и цветя поливани с пот.
Чепка коса и войската вдига бойкот.
Кръв.Гримаси.Средни пръсти и сополи.
Копие забито в члена на командира. Той се строполи.
Умря от изтичане на кръв след 20 минути болки.
Кой да помисли, че има толкова кръв в едни мъжки топки...
Срам, загуба. Равнис.
Мирно!
DIGHeaD
24 Септ 2008 г.
