Защо ли те видях?
Защо ли с теб се запознах?
Защо ли влюбих се в теб? - може би...че ти бе мил с мен, а аз бях дете и в твоите прегръдки се чувствах добре.
Всеки в живота си е задавал въпрос....така и сторих аз...вярвах, че ще намеря отговор, но уви!...
мислиш си, че всичко е измама, но не това е само моята изстрадала душа, потънала в дълбока яма...
знаеш, че тя е само твоя-душата ми за теб гори...и когато си готов ти можеш да я измъкнеш от тъмната и бездънна самота...
Защо ли с теб се разделих? - дали аз те предадох или стана точно обратното, това не знам.
Загубих и малкото доверие в теб-безброй изречени лъжи и хиляди пролени сълзи...Но защо ли? – не си се замислял, че може още да те обичам и да копнея за теб, всеки ден и нощ....
Преди време ти ме помоли за една единствена нощ с теб. Аз отказах, не защото не го желаех с цялото си сърце, но усещах, че съм все още дете.
Целуваше ме нежно, галеше ме страстно....всичко между нас беше прекрасно.
Всичко това не исках да свършва....но уви появи се тя - изневярата.........това нещо красиво, мило и неописуемо свърши.
И ето година вече мина, а в мен бликат още онези топли чувства........но ти тръгна по своя път, както направих и аз... Ще се срещнем някога ти ще бъдеш с нея, аз с него, ще се обърнеш след мен, но аз от гордост ще погледна в страни и коварната забрава ще ми шепне, мила отмини...
moni4kata_18
08 Май 2005 г.
