Капят сълзи от лицето,
тъй както падат листата.
Плаче във мене детето,
застинали в мен са словата.
Безсилна съм аз пред мощта,
властта, която имаш над мен
така както има нощта
власт на зимния ден.
Но слънцето пак ще изгрее,
пролетта ще покрие света
и душата ми пак ще запее
по-щастлива от всякога тя.
Вечността ще изтрие момента
запечатам във мойте очи,
момента във който ридаех,
а сляп за мен беше ти.

Lean_f
30 Авг 2005 г.

62 гласувай
1029 прочитания
Коментари: 1
neni #1, 31 Авг 2005 г.
da mom4etata sa slqpi i nisht4ko ne vijdat v pove4eto sl4ai ili se pravqt na tarikati i tva proizvedeniice mnogo mi haresvaaa