Смей се... | Поезия

Подари ми цветята от лилавото небе,
а в черно го превърна после...
Увяхнаха цветята, открадна ми душата,
чувствата ми стъпка на земята...
Заболя ме, но теб не те интересуваше това,
подари ми хиляди неща, чудеса от думи скрепени...
Как силно вярвах, че подари ми и любовта,
а всъщност всичко оказа се една игра...
Игра на чувства, между две сърца...
Мислех, че за мен нов ден изгря,
но просто поредна глупава надежда бе това...
Видях уж лъч светлина, а този лъч изпепели моята душа....
Как да продължа да се надявам,
когато постоянно тихо плача...
Как да продължа да се надявам,
когато изостави ме във здрача...
Но въпреки това знам, че ден ще дойде някога
и не трябва да губя надеждата в това,
не трябва да помрачавам своята съдба...
Продължавай да се усмихваш, точно така...
Все едно не твоето сърце бе разбито сякаш на шега...
Продължавай да се смееш, подигравай се сега,
че човека, на когото подари ти любовта
се оказа, че е бил поредната лъжа...
Продължавай да се смееш, да, точно така...
Нека го боли, че не е успял привидно да те помрачи...
Продължавай да танцуваш, вярвай в това...
Продължавай да пееш, сякаш си сама...
Не допускай хората да се смеят на теб и глупостта,
да подариш сърцето си на някой без душа....
Смей се, смей се... нека го боли от това...
Всеки малък смях, смразява врага...
Не го обичай вече, той те изигра...
Не го мрази обаче, все пак му бе подарила любовта...
Смей се, смей се заради това,
че надежда ще се намери и за твоята душа!
Продължи напред, обичай друг,
но внимавай, пак да не се окажеш поредната жена...