Пеленаче е все още денят,
спи притихнал, сгушен в мрака.
Ето че и нас издебнал е сънят
и в омайната си люлка ни полага.
Време е за нашите души да полетят
към света на своите мечти прекрасни,
от крилцата си раними да свалят
тежкия товар от страхове и страсти.
Лека нощ ти пожелавам в този късен час,
Музата си в сънищата ти дано да срещнеш.
И в сладостния плен на чудната й власт
утрото младо с усмивка да посрещнеш.
Ангелушка
30 Ное 2010 г.
