Това e тя - отвънка нежна, слънчева, добра,
а отвътре - прототип на дяволска жена.
Разкъсват я и мъка и сълзи,
всяка нощ сърцето и неспирно и болезнено кърви.
И тихо настанява се във чуждите души,
но не търси там власт,
любов и мечти.
Не иска щастието им дори...
Тя иска техните сълзи,
за да може не нея,
тях да ги боли
от обичта,
която искаше на тебе да дари.
Търси твоята душа сега,
търси в нея и любов и топлина.
Но не може - тя е дяволска жена,
не е заслужила с нищо това.
Обречена е тя да се лута в ад от самота.
Иска и теб да заплени,
знае и къде си дори.
Но не, не иска със постъпката си да рани
твоите искрящи зелени очи.
Тя не иска твоите сълзи...
Нищо, че заслужил си това,
защото ти направи мрачна нейната душа,
нищо, че подигра се и със любовта,
тази дяволска жена не ще докосне твоята съдба.
И за да бъдеш винаги щастлив с друга ти,
тя ще вземе твоите сълзи, нежно ще ги вледени.
Няма да ги рониш вече ти и
от любовта не ще те никога боли.
shushi
15 Юли 2006 г.
a za stih4eto...abe neveroqtnoie...dr ne moga da kaja 
