Ден след ден, час след час
виждам колко е ужасно на улицата аз.
Всеки мисли се там за велик,
но всичко може да свърши само за миг.
Тръгваш от вкъщи с мисълта, че си най-щастливия човек,
но срещаш няколко хлапета, и оп, продупчват те като геврек.
Всеки рапира,
но и сам не се спира,
да върне малко назад своя живот,
да разгледа и най-лошия си период.
Но всички трябва да се замислим какво правим тук,
избиваме се само напук?
Или всеки има роля в този труден свят,
богат на дрога, гангстери и мрак.
Но в един момент ще е твърде късно,
от приятели и семейството ти ще бъдеш отблъснат,
сторил нещо непоправимо,
нее, не си мисли, че е като болест излечимо,
и дрогата ще те погълне за миг вярвай ми ти,
ще бъдеш подведен от хиляди лъжи,
но все пак избора е твой,
внимавай скоро да не почиваш във вечен покой.
forsaken
05 Окт 2007 г.
