Просто една история

История на вид като всяка друга, обикновена, интересна и завладяваща с любовните си премеждия. Това беше живота на Ели в последно време, екшън романтика, сълзи... любов разбити чувства страсти... като някоя сапунка от поредната телевизия. Но за Ели нещата не стоят точно така, както всеки друг и тя изпати от любовта като след нея не знаеше какво да прави, изход в тунела така и не намираше. Нямаше светлината която да и покаже правия път за това се луташе из кривите пътеки на собствения си живот търсейки спасение за умиращата си душа. 16 годишното момиче бе преживяло много, бързо порасна и научи за хубавите и лошите страни на живота. Имаше една единствена любов в живота си. Историята започва в деня когато Ели видя Вики за първи път. Той бе толкова красив в очите и. Тя усещаше че следи всяко негово движение искрата пламна, а надеждите изплуваха в опияненото и съзнание. Тя дори не го познаваше видя го на тренировките на най - добрия си приятел, но нещата бързо се промениха. Ели започна да посещава всяка тяхна тренировка и да опознава все повече Вики и въпреки това до сега не си бяха говорили докато един ден той просто не отиде при нея и не завърза разговор канейки я някой път да излязат. Времето си минаваше а те ставаха все по близки и по близки тя харесваше това което прави той, имаха общи интереси, разбирания но всичко оставаше до тук и това объркваше съзнанието и не знаеше какво да прави да задържи нещата така или да му признае всичко и да рискува да изгуби и приятелството му. Един ден тя се прибра в къщи и сядайки на компютъра видя събитие... някой и бе писал. Щом го видя Ели изпадна в онези познати състояния на всеки от нас в който не знае къде се намира от щастие, беше онемяла когато с писмото идваше и обяснение в любов. Малко смешно и се стори имайки предвид, че беше по интернет, но беше достатъчно щастлива за да пропусне тази подробност. Така започна връзката и с непознатото и в същото време така познато момче от мечтите и, щастието и нямаше край или поне Ели така си мислеше. Скоро фалшът свърши с едно сухо извинение от страна на Вики и толкова. В този момент всичките и мечти, надежди, спомени рухнаха в съзнанието и тя искаше да удави всичко в сълзи да не си спомня за него да забрави дните но не можеше. Толкова време... борба, надежди, щастие, тъга сега си мислеше,че всичко е било напразно изгубено време,че по - добре би било да няма нищо между тях и да не страда тя сега, че без него и любовта по щастлива би била. Тя събираше ден след ден разпилените късчета от разбитото си сърце. Всеки ден си повтаряше че Вики си играе с влюбеното и сърце, че тя е поредната в живота му, нищо повече от всяка друга, но поне така мислеше тя, докато Вики беше с раздвоени чувства обичаше я и въпреки това не знаеше какво да прави. Обстоятелствата го притискаха сега беше изправен пред един кръстопът в който трябва да избира любовта си или бъдещето си. Времето си минаваше, а нищо не се променяше и той реши, че въпреки всичко любовта му трябва да победи. В онази късна нощ, в която се реши имаше силна буря. Всичко на вън се прекършваше под стихиите на безмилостното време, но това не му попречи да поиска прошка от своята любима. Той отиде до тях, дълго седя пред вратата и мислеше какво да прави. Най - сетне се реши и почука, не след дълго вратата се отвори и от вътре излезе Ели с дълбок замислен поглед. Тя го попита директно:
- Какво правиш тук?
Но макар и студения и поглед и държание сърцето и биеше лудо и не можеше място да си намери, нещо от вътре и подсказваше, че не е тук да се заяждат. Докато мислеше това, Вики я гледаше мислейки колко всъщност я обича. Той я хвана за ръка, след което последва една целувка, колко време бе чакала този момент в който щеше да му каже всичко което тай в себе си и ще затръшне вратата под носа му, но в този момент тя просто се отдаде на целувката му която искаше да бъде цяла вечност. Последва извинение за грешките му. Двамата излезнаха хванати за ръце в още вилнеещата буря. Дъждът обливаше телата им и се сливаше с всичко наоколо. Но за двамата нищо не беше важно, те мислеха само за момента и за щастието си. Така завършва една история за двама влюбени, за една истинска любов готова да преодолее ударите на съдбата. Но какво значение има сега та нали това е просто една история.