Еми вървеше към НДК. Днес там имаше изложба на флора и фауна. Когато стигна пред огромната сграда тя се спря пред едно от онези магазинчета за закуски и се нареди на опашката. Момичето бе на 18 години, висока и стройна брюнетка с изящни форми. Малко преди да дойде нейния ред някой зад нея изкрещя:
-Обичам те-е-е! Обичам те-е-е!
Тя се усмихна. Поредния влюбен, готов на всичко за своето момиче. Еми се обърна, но остана като закована. Успоредно на нея се движиха момче и момиче - момчето бе той. Да, той - Георги. Нейния любим, нейното момче, нейното гадже. За миг й се стори, че сънува. Не знаеше къде се намира. Поредния му вик я изскара от вцепенението.
-Обичам те-е-е! Обичам те-е-е, Мими!
Момичето до него се усмихваше и се оглеждаше на всички страни, за да види дали някой ги гледа. Тя бе блондинка, не много висока, но ужасно чаровна. Мими реши да се подаде на страстта на Георги:
-И аз те обичам! И аз, и аз!
-Но не, колкото аз! - каза Гошо плезийки се.
-Ха-ха, вярвяй си! - извика Мими.
По време на тази сцена Еми ги гледаше, мигайки на парцали и питайки се истина ли бе това, което вижда. Двамата влюбени се прегърнаха и жадно се зацелуваша. Това преля чашата и Еми изстена тихо. Обърна се и си тръгна ронейки сълзи. Не можеше да отиде при него. Не можеше! Започна да тича и не обръщаше внимание, че се блъска в минувачите. Тя искаше да избяга, да избяга от всичко. Прибра се в къщи, захвърли якето си и отиде в стаята си. Влезе огледа се за момент и се просна на леглото си. Плака. Плака може би един час, може би два, а може би целия ден. Гошо не се обади вечерта и тя си остана в къщи. Не искаше или по-точно нямаше сила да му се обади и да поиска обяснение. Така мина ноща и Еми я посрещна с широко отворени и зачервени очи. Стана от леглото си и като се погледна в огледалото извика. Реши, че не може да изгежда така. Ще изглежда жалка. Отиде в кухнята и си направи кафе. Изпи три. След това си взе душ и седна да се приготвя за довечера. Вярно бе много рано, но тя искаше да изглежда перфектно и неустойма. Дойде и най-накрая 20:00 часа. Телефонът извъня:
-Ало, Еми!?
-Да!
-Еми, Гошо е...тази вечер нали ще дойдеш с мен и Марин на диско?
-Да, в колко часа и къде?
-Ми, в 22:00 пред кафе "Апартамент", а от там ще идем.
-Добре, мило, там ще бъда.
-Еми...
-Да?
-Обичам те, скъпа!
-И аз теб, слънчице...до 22:00
-Да, да...чао!
И той затвори...тя трясна слушалката и започна да мисли какво да си облече. Най-макрая се спря на изрисувани с цветя дънки и бяло потниче. Отгоре щеше да е с дънковото якенце. Когато се облече и завърши всичко по облеклото и вида си, тя се погледна и остана особено доволна - дрехите й стояша прекрасно, а накъдрената коса и придаваше още повече красота. Стана 21:30 и тя тръгна към мястото на срещата. Там вече я чакаха Гошо и Марин. Марин бе най-добрия приятел на Гошо и обичаше Еми, като своя сестричка. Еми и Гошо започнаха да се целуват. И двамата и направиха комплимент за красотата й и тя се изчерви. Решиха да идат по рано в дискотеката, а когато стигнаха тя вече бе пълна, освен една малка масичка. Там седнаха. Еми стана и отиде при DJ-я и поръча песен. Върна се при момчетата и погледна Гошо. Той започна да говори нещо, но тя сложи пръст на устата му и каза:
-Тихо-о-о! Ш-ш-ш-ш-...
Песента беше от така любимия поп-фолк на заведението - "Всичко е истина". След първия коплет Ем вдигна очи към Гошо и заговори:
-Всичко е истина, нали? Ти я обичаш! Обичаш я така, както мен никога не си. Кажи ми, не греша, нали?
Той я гледаше изумен и не знаеше аккво да каже.
-Не, не мълчи.... вчера ви видях. Ти наистина я обичаш - не можеш да ме излъжеш, скъпи...
-Еми, аз...
-Не, по-добре май ще бъде да замълчиш. Знам, че я обичаш, че я желаеш...
Тук тя прекъсна. Ридания задаваха гласа й. Сълзи пълниха очите й. Тогава тя срещна погледа на Марин, той бе изпълнен с болка и обич. Тя изтри сълзите си.
-Не, не казвай нищо, любими! Не казвай...
Тя го придърпа към себе си и вместо по устните го целуна нежно по бузата. Изправи се и извади от джоба си 5 лв. Остави ги на масата и каза:
-Черешко, (така казваше тя на Марин поради една комедия с череши)аз тръгвам. Ще се чуем пак...а ти, Гошо...ах, моля те за едно - обичай я така, както мен не...дари я с обичта си, защото аз знам, че тя може да бъде наистина много силна. Момичето трябва да е много специално щом те е спечелило така, както аз не можах. Но не мога да те задържа при себе си. Обичам те! Наистина те обичам и не мога да гледам как страдаш с мен...Сбогом, любими мой!
Тя се обърна и тръгна към изхода. След това й трябваше известно време преди да може пак да разговаря с Гошо. Но от тази нощ той не можа да забрави едно - когато слезе от втория етаж на дискотеката тя бе обърната с профил към тях. Плачеше, плачеше. Пролича си, че от гърдите й се изтръгва стон. Но изведнъж тя изтри сълзи, наведената глава се изправи и тя тръгна отново с онази своя походка, която кара всеки да се обръща след нея.

veet
11 Авг 2005 г.

1388 прочитания
Коментари: 9
black_lady #1, 11 Авг 2005 г.
историята е хубава и добре описана... но само не разбрах коя е истинската любов в случея...? едва ли е неговата, тъй като едно наистина влюбено момче не би тръгнало да изневерява и да лъже приятелката си... според мен той не е напълно влюбен нито в едната, нито в другата и още повече - не заслужава техните чувства на обич и привързаност... заглавието по-скоро го възприемам като някакъв вид пародия на истинската любов и това колко грешки прави човек по време на търсенето й
funny_bunny #2, 11 Авг 2005 г.
tedity #3, 11 Авг 2005 г.
shte ima li prodaljenie?
tedity #4, 12 Авг 2005 г.
mneeeeee istinska e lubovta na momicheto, koeto my pozvolqva da e s dryga samo i edinstveno, za da moje toi da e shtasrliv...taka mislq az
black_lady #5, 12 Авг 2005 г.
ами тогава евала на нея, аз не бих обичала така подобен човек
tedity #6, 12 Авг 2005 г.
e to zavisi i ot choveka, koito obicha
veet #7, 12 Авг 2005 г.
Da,istinskata lubov v tozi razkaz e na momieto ...naistina e mnogo trudno da se li6i6 ot lubimiq si,za da bade toi shtastliv
pink_angel #8, 12 Авг 2005 г.
veet kvo stana s tvoeto priznanie deto 6te6e da go kazva6 na mom4e??
zai4enceto #9, 24 Авг 2005 г.
Mili4ka mnogo dobre si go napisala i nikoga ne se ot4aivai i po to4no ne6to svarzano s mom4e.Vinagi sam na sre46ta.Prodaljavai napred......Cunki