За първи път от много време Нина беше щастлива. Тя обичаше Жоро много, защото винаги беше мил с нея, обграждаше я с внимание през двата месеца, в които бяха заедно. Казваше й, че я обича и тя му имаше доверие точно както вярваше на баща си преди.
Два дена преди заминаването им Жоро я извика в дома си:
- Нина, имам изненада за теб!
- Така ли? Каква?
Жоро отвори вратата на стаята си, където на леглото стояха нови дрехи и малко гримове. Нина извика от изненада и бурно го прегърна:
- О, мили! Не трябваше...

Двата дни изтекоха неусетно. И ето, че Нина най-после се появи на срещата с Жоро. Беше лято и тя носеше дрехите, подарени й от любимия, от части, защото нямаше други, а и защото искаше да го зарадва. Роклята й беше под колената, в червен цвят, косата й ухаеше на парфюм, имаше спирала и малко гланц на устните, които Жорж веднага целуна:
- Нина, колко си хубава!
И наистина тя беше същинско ангелче слязло на земята. Не можеше да не се влюбиш в нея-не само беше красива, но имаше и добро, голямо сърце... Жоро с право я обожаваше...
Време беше да тръгват. Взеха такси и пристигнаха в нещо като склад. Дебел, грозноват мъж с червен нос и малки, зли очи излезе от една от вратите и се отправи към тях. Огледа ги отгоре до долу и каза:
- ОК. Айде, качвайте се в камиона. Ще ви затворя в кашон....
Виждайки изненаданите им погледи, мъжът уточни:
- Спокойно, ще може да дишате и... да се гушкате...
Силния му смях отекна в топлия утрешен въздух. Нина потрепера и се сгуши в прегръдките на Жоро, който й каза:
- Съжалявам, мила, но ще пътуваме нелегално, разбираш, че не можем да си купим билети... прекалено са скъпи...

Жоро и Нина седнаха в голям кашон и след като затвориха капака му, те видяха многобройни дупки по него.
След половин час камиона потегли. Скоро двамата заспаха. Сънят им ги унесе задълго, защото щом се събудиха усетиха, че камиона е спрял, а отвън се чуват силни мъжки гласове:
- Отворете, за да проверим стоката ви.
Явно бяха на българската граница. Изведнъж капака на камиона се отвори и тежки стъпки изтрополиха по пода. Пред кашона, в който бяха скрили Жоро и Нина имаше поне още 20 кашона пълни с плочки, които камиона изнасяше за Швейцария.
Проверката мина благополучно и камиона продължи своя път.
Двойката пътува цяла дълга седмица, през която им носеха храна и понякога ги пускаха да излизат. Най-сетне камиона спря за последен път и капака се отвори:
- Хайде, гълъбчета-каза дебелия мъж, който ги посрещна още в Плевен-слизайте...
Двамата влюбени силно се зарадваха, че накрая пристигат, но помръкнаха щом слязоха.
Пред тях стояха петима мъжаги с тъмни очила и страшни лица. Единия хвана Нина и я отдели от Жоро. Последният избухна:
- Хей! Какво си позволяваш!
Момичето се дърпаше, но силните ръце на мъжа я стискаха като клещи. Още един се присъедини, хванаха я и я натикаха в лъскава черна кола. През цялото време другите двама държаха Жоро за ръцете, докато той викаше:
- Нина, мила! О, Боже! Пуснете я! Не, не и причинявайте това! Пуснете я! Нинаа...
Юмрукът на един от мъжагите се стовари върху главата му.

Черната кола потегли, а през стъклото към безжизнения Жоро гледаха две разширени от страх очи...

crazy_teen4e
27 Септ 2005 г.

1451 прочитания
Коментари: 4
pink_angel #1, 27 Септ 2005 г.
aa,tolkova e stra6no 4e napravo ne moga da izdarja za drygata 4ast tva e kato oneq filmi,a puk az sam si malko strahliva ta sega napravo.......
teen_kote #2, 27 Септ 2005 г.
naistina no razkaza e mn hubav
dafi_bs #3, 21 Дек 2007 г.
много е интересно и добре написано
SExy_i_OpAsnA #4, 08 Дек 2008 г.
page 3