Птици

-Спомняш ли си, миналата година, когато седяхме сами тук и гледахме изгрева както сега?
-Да, беше прекрасно! Тогава ти каза, че ние двамата не сме като другите, че сме птици...
-Тогава се чувствахме свободни, а сега...
-Но, аз още се чувствам свободен, когато съм с теб. Но вече е различно...
-Искам да се потопя в необятното море и отново да почувствам свободата...
-Но, птиците не могат да се мокрят?
-Не, ние не сме като другите, ние сме различни...
-Да, права си.
Тя се изправи и с решителни крачки влезе в морето, което я прегърна със своите вълни.Той я последва. Морето се раздвижи, всичко се събуди, за да ги види, сякаш за последен път. Вълнбите идваха една след друга... сред всичките звуци се чу нейният глас. Тя изрече нещо, но само той и морето я чуха. Дойде още една вълна... в нея имаше нещо различно и прекрасно. След тази вълна те изведнъж изчезнаха. На тяхно място седяха две птици - по-красиви от всичко на света. Изведнъж...излетяха. Над морето летяха две птици...малки, но свободни...