Здравей! Как си? И къде, за Бога, беше?
Колко много чаках, колко време мина,
белият гълъб на прозореца ми стоеше,
а аз бях вътре и само те чаках.
Здравей! Как си? И къде, за Бога, беше, Лято?
Колко време мина от нашата последна среща?
Цял месец и година, цял век, цяла вечност-
тъй нам непотребна и толкова безценна?
И ти - тъй мъничко, тъй топло и тъй кратко,
тъй бързо че не можах да те усетя още малко!
Къде отиде, лято? Крилете си защо разпери и отлитна?
Кой ли в този студ ще те намери за да те обикне?
Къде си ти и даровете ти -
Безкрайна свобода и гордост сладка?
Весели усмивки и тъй гореща радост,
тъй волна но тъй кратка?
Къде си, лято?
С падащите днес листа защо замина?
Защо остави човешката душа самотна
и осиротяла - без да може вечно да те има?
Никога преди носталгия не съм изпитвала!
Никога преди по-горчиво аз не съм заспивала!
Никога преди такава самота не съм усещала,
никога преди тъй тъжно слънцето не съм поглеждала!
Защо си тръгваш, лято? Защо и то си тръгва с теб?
Защо ли слънцето, защо ли топлината...
Защо това, което щастие би могло да донесе?
Но нищо не е вечно, нищо не е трайно,
нито твойто слънце тъй сърдечно,
нито щастието, а наглед бе тъй безкрайно!
За да те запомня, аз ще те забравя.
И моля те, не ме мрази.
Ти си тръгваш, а аз завинаги оставам.
Няма нужда от това да те боли.
Последен ден и... слънцето ти веч залязва.
Сбогом, лято! Мен завинаги помни!
Няма две лета едни и същи. Няма.
Като другите и ти залязваш с последните лъчи.
Сбогом, лято! Мъката ми е голяма.
С хубаво ще те запомня,
благодаря за топлината и за светлите звезди.
Сбогом, лято! Второ като тебе няма.
Благодаря и за морето и за сббъднатите на брега мечти.
Помниш ли ме, лято?
Аз всеки път ти казвам две неща -
едното е - сбогом! И не забравяй, пак да дойдеш!
И другото - ти бе единствено!
Единствено сред другите лета!
А вече - и ти ме забрави!
За да ме помниш!
Taylor
10 Дек 2006 г.
