Болка | Поезия

Боли,
тази болка толкоз силна ме изпива,
сърцето от болката се свива,
то обляно е в кръв
и плаче, ридае,
но защо боли тъй силно,
то не знае.
Защо в погледа ти
болката прозира
и всеки път ме наранява?
Но болката тъй силна
отново в мен остава.
Болят и устните,
не изрекли
най-милите слова
за любовта,
болят очите от сълзите
непресъхващи,
болят дланите,
недокосващи,
боли сърцето,
не обичано, обичащо.

Защо аз всеки път попадам
на човек, който ме наранява
и болка ми дарява?
А моето сърце жадува
поне минута с теб
да полудува,
а ти за друга мислиш в този час,
а не знаеш колко
те обичам аз.
Днес ти пак ме нарани
и когато погледнах
в черните очи
видях отражението
на своите сълзи.
Но помолиш ли прости,
аз ще кажа "Спри,не говори".
Помниш ли онзи ден,
в който ти се отрече от мен?

Знаеш ли колко нощи
си идвал в съня ми,
колко време
си разтройвал деня ми?
Не знаеш ли?
Но ти няма да кажеш "прости",
това са само мечти.
Толкова те обичам
и не спирам,
сълзите си
в шепи събирам,
и с твоята химикалка,
която аз днес тайно
откраднах,
реших да изплача сама
своята болка на тези листа.
Но аз не мога да погледна в очите,
ти знаеш всичко, що е в мен,
но дали някой ден...
НЕ!!!
Какво ли искам аз от теб?
Искам лек.
Искам малко топлина,
обич и добри слова.
Искам сърцето
да спре да кърви,
но няма как без теб,
разбери.

Идва лято,ваканция,
но аз не мисля за това,
защото още към тебе
имам неизречени слова.
За любовта
няма граници, нали?
Но в твоите очи
виждам целия свят
и сърцето,
което за друга тупти,
но нямам избор, разбери!
Обичам те
и пак ще те обичам
до смъртта,
защото в мен умре ли
любовта,
аз с нея ще умра.
Само тогава ще спре
да боли
и сърцето
няма да кърви.

Ти не ме разбра
и с мене се жестоко
подигра.
Но един ден ще съжаляваш
за неизречените слова,
а любовта
ще бъде вече при смъртта.
И пак ще продължава
да боли.
Но аз не искам
теб да те боли,
защото само теб обичам,
разбери!
Любовта боли...

Сърцето пак кърви.
То е жестоко наранено,
със стрела прободено е то,
и в твойта чаша
капките като отрова
моят лик
ще нарисуват в нощта.
И пак ще боли,
и пак ще кърви,
и няма край таз болка,
разбери.
Болката наказва ни сега
да страдаме и да
чакаме с блянове,
една неизживяна,
страдана мечта.
С една дума,
която обрисува
без да се шегува
и не са ни нужни
други някакви слова
за единствената на света-
това е ЛЮБОВТА!