Не знаех аз слънце какво е,
преди да ме огреят твоите коси,
не знаех и небето що е,
преди да срещна твоите очи.
Живеех в мрачна пещера,
изпълнена със студ и страхове,
страх ме бе от любовта,
защото счупено бе моето сърце.
На хиляди малки парчета разбито
от човешката злоба, ненавист, лъжа...
сега във твоите шепи е скрито,
ще го пазиш ли и до кога...?
Съдбата ми-разбъркан пъзел,
подреди го, в кутията го прибери,
вземи въже и я завържи на възел,
но вътре и своята съдба сложи.
Шепите си не разтваряй,
че ще падне моето сърце,
ако ще си с мен внимавай,
не искам повече сълзи по своето лице...
ROZMARIN
20 Ное 2007 г.
Коментари: 2
crazy_teen4e #1, 24 Ное 2007 г.
Хубаво е.
Dulsineq_del_Toboso #2, 24 Фев 2008 г.
Strahooooooootnooooo eeeee !!!!!!!!!!!!!! 
