Сълзи от моите очи пак се стичат,
но този път цапат лицето ми отдавна натъжено.
Цапат го, но не с вода, а с топла кръв,
която идва от моето сърце.
Тази кръв е знакът на моето страдание.
Страдание, което ми причиниха всички хора.
Това боли, но аз не викам, защото е напразно.
Никoй не ме чува!Сама съм, студено е
и само кръвта по лицето ми ме топли.
Търся познато лице, но не намирам.
Тук няма никoй, аз знам това.
Искам тази болка да спре и сълзите повече да не капят.
И тези следи от кървави сълзи да спрат да цапат!
techno14
11 Мар 2007 г.
