Признавам-живота ми не е никак зле,
дори да съм малко под контрол пак е добре.
Но липсва ми едно, без което не мога.
Липсваш ми ти, кога ще го разбереш за бога!
Любовта ми към теб мислех, че вече я няма,
но те видях и в мене пак пламна - не е измама.
Обичам те и ти го знаеш, вече няма как.
Дали някога ще те имам, или си мечтая пак.
Зная, ти си странен човек, определено,
не те разбирам, но може би така е отредено,
казват, че си инат, че не искаш,
да правиш това, което очакват от теб не обичаш.
И така да е, пак се надявам на чудо,
може би трепнало е нещо в теб,
и кара сърцето да бие лудо.
Не знам за теб, но съм така отдавна.
Ако ти не ме искаш, тогава ще се оставя бавно,
бавно, но надявам се сигурно да те забравя.
Макар че се съмнявам, че ще си заминеш с останалите спомени.
Макар да зная, че ще те обичам до края и в съня си сълзи за теб ще роня.
Заклевам те да си щастлив,
да намериш и ти любовта,
и тя да не те оставя докато си жив!
Посветено с много обич на един важен за мен човек - Борислав.
Mality
11 Окт 2007 г.
evala
