Ще отворя очите си,
ще погледна небето
и ще чувствам със сълзите си
болката в сърцето.
Една минута само
я гледаш как минава,
една минута само,
но тя не те оставя.
Да отвориш очите си,
да погледнеш небето
и да скриеш със сълзите си,
болката в сърцето.
Една минута само,
виж как свещта догаря,
една минута само,
но тя не се забравя.
Не се забравя името,
което нявга си изричала,
не се забравя никога
тоз, който си обичала.
Не можеш да изтриеш спомена,
останал нейде в тишината,
не можеш да заровиш спомена,
той живее в сърцата.
Една минута само,
да забравиш за тъгата,
една минута само -
виж лика му в тъмнината.
За да можеш да отвориш очите си,
за да можеш да видиш небето,
за да можеш да избършеш сълзите си,
за да можеш да успокоиш сърцето.
За една минута само
да се оставиш на съдбата,
за една минута само
да бъдеш подвластен на душата.
За една минута само,
ще му кажеш това, което тайничко си сричала,
за една минута само
ще му покажеш, че цял живот него си обичала.
verji_
03 Фев 2008 г.
Много е лаконично .. 
Много ми хареса 
Обичам този тип повторения,които използваш,според мен те подчертават и изграждат стиха по особен начин Продължавай в същия дух 
