Когато си замина кажи “Здравей” от мен,
поздрави близките ми за всеки един ден..
В който бил съм черен облак в небосклона,
в който вместо мен налагал съм шаблона.

Защото тях боли, когато мен боли ме,
защото те кървят, кога куршум рани ме.
И когато слънцето ми изстуди цветята,
се надявам всички те да оценят делата.

Но сега предай усмивката ми само,
защото тя не ще изрича вече “мамо”.
Рамо им подай, ако имат нужда,
но не плачи, знам че болката не ти е чужда.

Когато си замина кажи “Здравей” от мен,
кажи “Обичам ви” за всеки изпуснат ден,
“не умря за слава, нито за чуждия погром”.
Но накрая завърши със просто “Сбогом”.

DIGHeaD
15 Юни 2008 г.

Коментари: 7
DIGHeaD #1, 15 Юни 2008 г.
края не ме кефи..за останалото вие ше кажете..
Servantes #2, 15 Юни 2008 г.
Третата част пък на мене най-не ми хареса. А края е много готин, най-вече смисъла който носи. Много е хубаво, както винаги. Създава се наистина усещане, че го е писъл мъртвец на два метра под земята, в мрака на собствения си ковчег.
Axel #3, 16 Юни 2008 г.
Мда, накрая нещо липсва или просто не пасва....а третата част наистина за мен е най-добра.Гууууд.Ей това вече е в стил "Ди" .Айййй лайк ит
crazy_teen4e #4, 16 Юни 2008 г.
Не ми харесва идеята теб да те няма.Другото е наред
Ruby_Bolger #5, 20 Юни 2008 г.
е практически погледнато това не е автобиографично стихотворение... иначе е много добро....
ViZzZ #6, 21 Юни 2008 г.
и на мен ми харесва ;]
angel4eto_s2 #7, 08 Ное 2008 г.
Това е любимото ми твое ...