Люлката на живота

Изморих се, не искам вече на тази люлка! Тя не ми харесва! Като бях малка ми беше интересно, но сега не, не искам да се люлея, прекалено бързо е! Страх ме е! Искам да сляза, защо не спираш да ме засилваш? Виждаш, че ми е неприятно, но продължаваш, защо го правиш? Тази игра не ми харесва! Спри ме! Искам да сляза от тук! Прекалено бързо е, от скоростта хората около мен са странни, изглеждат... лоши. И ти също! Гаден си, защото не спираш да ме люлееш, виждаш че е гадно и продължаваш. С всеки ли правиш така? Забавляваш се, а той страда? Люлееш го и живота му минава на тази люлка? Спри! Тя е за деца! Аз не съм дете, искам да сляза, не ми харесва вече, напротив става ми лошо! Искам да те питам нещо... защо го правиш? Защо лъжеш децата, казваш им че ще им хареса, те се доверяват все пак са малки и наивни, а ти започваш да ги люлееш толкова силно, че животът им минава за миг, те остаряват, тук на твоята люлка. Отначалото им харесва, докато в бързината не видят хората, докато не видят теб! Вече не е забавно! Престани да ме засилваш и да се смееш! Чуваш ли? Лошо ми е и искам да сляза от проклетата люлка! Не искам живота ми да минава на нея! Мразя те! И Теб и твоята гадна люлка! Приеми го тя е противна! На никой не му харесва да е на нея!