Отварям очи и сякаш живот няма,
щом липсва топлата прегръдка на мама.
В пустиня сякаш се превърна светът,
няма вече слънце, тих сега е градът.
Ето и леглото е празно и студено,
сърцето ми е от болка уморено.
Сега в тази минута свърши сънят,
и започна с нова сила денят.
Поглеждам към креслото в тъмнината,
и на живота усещам красотата.
Защото в него е сгушена мама,
и знам - на света сме поне двама.
Обичам те, мамо!!!
portybg
05 Окт 2007 г.
Коментари: 1
Ангелушка #1, 04 Ное 2007 г.
Браво! Много е хубаво това,че е посветено на майката. 
