Поредното предателство

Есента вече бе дошла. Тя седеше в автобуса и гледаше тъжно златистите корони на дърветата. Не че не харесваше есента, но просто в момента беше в странно, дори за нея, носталгично настроение. Струваше и се, че единствено тя зобелязваше това. Всеки бъзаще на някаде, всеки бе вглабен в проблемите си... в града всичко беше толкова динамично!
Емилия вече трета година учеше в езиковата гимназия. Тъй като тя се намираше доста далеч от квартала, в който живееше Емилия, тя винаги ходеше до там с автобуса. Емилия беше доста темпераментно, дори понякога доста инато, момиче. Въпреки многобройните недостатъци на характера и тя имаше доста приятели, защото притежаваше странно, иронично и дори понякога черно, но много забавно чувство за хумор. Човек никога не можеше да каже със сигурност, че я познава добре, защото тя бе личност, която винаги можеше да те изненада, да те предизвика и провокира! А всъщност тя не разкриваше почти никога характера си напълно, което се дължеше може би на това, че се страхуваше да не би да я отблъсната. При нея нещата никога не бяха такива каквито изглеждаха. На външен вид тя не бе грозна, но и не бе красавица. Но въпреки всичко в нея имаше нещо адски чаровно и необикновено. Има хора, които са много обаятелни и привличат околните към себе си още в първия миг, но в повечето случаи след като ги опознаеш разбираш , че не са били такива за каквито са се представяли. Но има и такива, които с течение на времето обикваш, привързваш се към тях. Емилия беше от втория тип. Бе намразила до болка лицемерието и последните 2 години беше станала изключително пряма и честна. От доста време беше навършила 16 години, но се чувстваше сякаш е на 5. Тя се чувстваше много объркана напоследък. Най-добрата и приятелка я бе зарязала отново така да се каже. Емилия и Виктория се познаваха от бебета и бяха приятелки цели 16 години. Емилия държеше много на тяхното приятелство, но пък Виктория постоянно я зарязваше. Просто тя си намираше нова по-интересна компания и забравяше за Емилия. Тя винаги се надяваше, че нейната приятелка ще оцени приятелството им. Но след 16 години Еми опозна може би по-добре от всеки друг на този свят Вики и след поредното и пренебрежение към нея и стана пределно ясно едно нещо… И по-точно, че “най-добрата и приятелка”е от първия тип хора. Тя беше непоправима лицемерка, никога не казваше това, което мисли и винаги се нагаждаше към хората. Тя нямаше собствен характер, мнение или вкус... вкусът и мненията на другите бяха и нейни! Еми осъзна, че никога не е означавала нещо повече за Виктория… тя можеше да я замени и с друг и дори нямаше да и липсва! Точно това я объркваше… как можеше да има такива хора и как чак сега осъзнаваше всичко това?!
Всъщност колкото и приятели да имаше Емилия, тя имаше само 3 “верни приятелки”… или поне така смяташе до преди седмица. Другите 2 момичета бяха Никол и Мартина. Историята как Никол предаде Еми е доста дълга и в общи линии е такава: Емилия харесваше много най-добрия приятел на брат си (казвам “харесваше”, защото самата Еми осъзнаваше че това не е любов), а Никол бе много наясно с това. Мястото и обстоятелствата нямат значение, но важното е че един ден Емилия видя момчето което харесва адски много да се целува с една от най-добрите и приятелки! Никол дори не сметна, че е нужно да се извинява, а само каза надменно: ”Какво можех да направя? Казах му, че го харесваш, той отвърна ”Аз кво да направя”. Той не те харесва! Но щам държиш толкова задръж си го и без тва не го харесвам! ”… Никои нямаше колко много бе наранена Емилия след това. Никои не виждаше сълзите и! Никой не чуваше риданията и! Сама! Да тя отново бе сама! Бяха я наранили хора , на които истински държеше! В продължение на десетки дни тя бе необикновенно мълчалива и тъжна. Гледаше с бродещ поглед и се чудеше на късмета се… Но една сутрин тя просто стана и каза”Мамка ви на всичките! Няма да страдам повече за вас! ”Но въпреки всичко осъзнаваше, че няма да преживее още едно предателство! Ооо… само ако знаеше какво ще и се случи щом излезе тази вечер…