Tъжен нож сърцето ми раздира...
сякаш моята единствена съдба!
С кърви бляскави дума в мен гравира,
с жар белязва тъмната душа.
А вътре в нея една цигулка свири
свойта тиха, тъжна стара песен.
И звуците й в болката умират,
заспиват с вятъра, тъгата им отнесъл.
Тъгата тоя вихър подарява
на вярната и искрена луна,
дето всяка нощ дълбоко в мен изгрява
да ми напомни пак за свойта светлина.
Не мога да обичам празнотата!
Искам пак да бъда любовта!
Но и цигулката, и ножът, и луната
пишат с моя кръв по мене: „Самота”...
Jane
12 Мар 2007 г.
