Дали някога обичал си звезда,
разцъфнала високо в небосклона.
Или пък бил си с наведена глава,
кога разтърсвал ти е някой, клона.

Дали някога обичал си словата,
неизричани от много дълго време.
Думи, нежно галещи децата,
кога майчината ласка стане бреме.

Дали някога си бягал подир друг,
за да кажеш само тез слова.
Или пък тихо си оставал тук,
за да оплачеш собствената си душа.

Дали някога обичал си жена,
както обичаш утрините ранни.
Да й подариш своята мечта,
да споделиш чувствата, които те вълнуват. Да я утешиш с прегръдка, да я погледаш за минутка. Да я обичаш, мамка му!!
Надали...

DIGHeaD
26 Юни 2008 г.

109 гласувай
1410 прочитания
Коментари: 5
Servantes #1, 26 Юни 2008 г.
Чета си аз и си мисля:"Бре, това Ди ли го е писал, много хубаво звучи, доста отнесено" и изведнъж стигам края, в който се крие чара на цялто стихотворение. Много добро както винаги. Кара те да се замислиш. Като видиш края и се запиташ дали нещо не си се объркал и се връщаш да го четеш отново. На второто четене, което е много по-внимателно приемаш посланието.
DIGHeaD #2, 26 Юни 2008 г.
f_lora #3, 26 Юни 2008 г.
"Да я обичаш, мамка му!!".... Много хубаво,има нещо мило в цялата работа.... Края е точно на мястото си!Както си го четях и като стигнах края ми идеше да викана Хубаво... ,както винаги...
ViZzZ #4, 27 Юни 2008 г.
Определено ми харесва..ама всъщност на DIGHeaD почти всичко ми харесва
Ruby_Bolger #5, 29 Юни 2008 г.
белетрист, балетист, бутафорист.... ляляля.... понякога си мисля, че съм казала всичко, а понякога чувствам, че нищо не съм изрекла.... хмммм с две думи - Браво!