Изминало величие

Всичко беше потънало в тишина...Точно това обичаше всеки един дракон, но в последно време все по-малко оставаха истинските дракони - тези които познаваха света още преди да се превърне в това, което беше днес...а именно свят, в който нямаше място за дракони. А той помнеше как беше преди, тогава те бяха почитани същества. Отдаваше им се нужната почит... докато днес не беше останало нищо от предишното величие. Колко жалко.. той си припомняше миналото и се радваше на красивата тишина, която беше настъпила. Той беше един от драконите, които все още пазеха тайната... тайната на драконите. И той трябваше да оцелее за да дочака мигът, в който всичко щеше да дойде на мястото си. Тогава той щеше да предаде тази толкова дълго пазена тайна, но не все още беше рано... младите все още не бяха готови за това. Драконът огледа отново планинското било, огрявано от последните слънчеви лъчи и затвори очи... отново образите запрескачаха през ума му. Той ги последва и се върна В Царството на тишината и изчезналото чисто вълшебство, не такова каквото беше сега... миналото беше чисто и изпълнено с красота... тишина и великолепие. Той отново се рееше над гори и поля, от които лъхаше на тайнствна магия. Можеше да се чуе дори как си шепнат дърветата, разказваха си за неща, които се бяха случили много още преди сътворението на света. Драконът гледаше тази отминала прелест и макар и в сън той беше щастлив, се изгуби из тази красота, надявайки се след като се събуди да види чудото, за което мечтаеше. Тялото му заемаше голяма част от поляната, но те бе толкова изящно... дори слънчевите лъчи не можеха да помрачат величието на това тяло, сякаш покрито със злато. Ето така още един дракон се отдели от света, за да дочака по-добри времена....И слънцето залезе, взимащо със себе си и последните капки светлина и осташе само тъмнината на новият свят...