Когато виждаш края,
смело давай ти напред,
никой няма право да те мачка,
без сам да му се предадеш!
Приятелството ти цени,
уважавай и тачи,
ако някой е против това,
то това е негова съдба!
Твоята съдба е да обичаш,
да даваш всичко,
що могло да е от теб,
и ще срещнеш уважение навред!
Дори приятелите ти да са далече,
дори да нямаш връзка с тях,
дори веднъж да си помогнал,
разчитай винаги на тях!
Вършиш нещо и какво ли от това,
светът пак загърбва твоите дела,
пребори се, разбери,
успял си сам самичък ти!
Признание ли търсиш,
за неща извършени във вечността,
в борбата със света,
малцина разбират твоите дела!
Бъди горд, но при все това,
не забравяй приятелското в теб,
не изпускай този миг на радост,
поне това заслужил си с чест!
Врагове има и винаги ще има,
така устроен е света,
най–добре стой си на страна,
и ще пропуснеш лошите неща!
Но какво се случва,
когато приятел в нужда те остави,
какво се случва,
когато приятелството се забрави?
Бори се, не се предавай,
ако държиш на тоз' човек,
винаги ще има начин,
да го върнеш ти при теб!
Не слушай какво казват този или онзи,
ако нещо е било спестено,
то е само за да предпази твоята душа,
така че прецени си защо направил е така!
Срещаш се с характер ти различен,
от части за тебе неприличен,
света виждаш през другите очи,
и спираш да се луташ ти!
Допуснеш ли човека ти до теб,
очакват ви мигове безчет,
започваш да го опознаваш,
и чувствата му притежаваш!
Мечтай, мечтай ти дни наред,
а после обиколи света навред!
Спомняй си за мен с добро,
един приятел, вечен от сребро!
Perto
28 Юли 2007 г.
Стихотворението ти е много хубаво. Кара човек да се замисли за приятелите и приятелството като цяло. Малко е тъжно, но е добро.
