Единствена | Поезия

Единствена ти моите чувства разбра,
единствена ти погледна в мойта душа.
Единствена ти благородно постъпи
и в труден момент за мен се застъпи.

Обичам те малка сестричке добра,
обичам те такава, каквато си сега.
И строга и мила и благородна
чувствителна, красива и отговорна.

Прощавай, сестрице, прости ми греха,
че по едно момче ума си загубих,
прощавай светице, разкайвам се сега,
за това че приятелството наше погубих.

Имаш пълно право с мен да си коварна
и знай, че няма за това да те виня,
а напротив, ще ти бъда благодарна,
че приятелството ме научи да ценя.

Няма никога за тебе да забравя,
дори сърцето днес безумно да боли.
Твоят образ в душата ще запазя,
като спомен от безгрижните ни детски дни.

В които с мъка и сълзи на очите
пред теб разкривах най-желаните мечти,
а ти ме галеше грижовно по косите
и съветваше ме: "За момче недей плачи!"

До гроба, Виолинке, ще те обичам знай,
до гроба, че дори и след това.
Приятелството наше за мене няма край,
надявам се и с теб да е така.

Заклевам се, приятелко, да съм до тебе
и щом трудно ти е да подавам винаги ръка,
обещавам, че дори да мине много време
от свойта клетва не ще се отрека.

И на края, за завършек на таз тpогателна поема
сърцето свое искам да ти поверя,
да ти кажа, че без теб не мога да живея
и ако не ме приемаш по-добре е да умра.

Смъртта пред самотата предпочитам,
мрачна, ала безболезнена в сравнение с това
по улиците пусти самотна да се скитам.
Хм, по-добре умряла, от колкото сама!