Някога минавах през различни места, но не ги оценявах.
Някога исках да ги посетя с някого, не сама. Сега ги няма или са се променили.
И всичко отминава.
Някога вярвах в различни герои, но във филмите нещата са по-лесни, изиграни са.
Аз ако можех да изживея живота си два пъти, щях да го променя.
Искам да съм част от нещо хубаво, но съм само допълнение.
Някога не беше като по филмите, онези незабравимите.
Погледнах една картина и ми се стори много истинска.
Аз бях със зелен панталон и тениска черно и бяло. Той беше с червена риза и дънки.
Много ми заприлича на картинката в абв-то, но не разбрах дали е случайно това.
Гледах я всеки ден с надежда да не изчезне и с нея да се изпарят моите замрели копнежи.
Някога ми беше достатъчно да вярвам и да се надявам.
И сега като искам да се освободя от оковите на любовта, почвам да се чудя да не съм луда да го пусна.
Не знам, не знам дали ме обича от глупост не попитах. От глупост вече го забравих и само онази картинка остана. Само това остана от него и от мен. Само някога бих си помислила или бих била сигурна, че някой ме обича без да го попитам.
Но ... но не, не съм вече на шестнайсет години.
nelly_fibi
30 Дек 2007 г.
