Белите снежинки танцуваха в тъмната нощ и леко падаха на земята. Студения вятър ги отвяваше, а после ги завърташе и сякаш ги водеше в танца. Кръглата луна, закачлива надничаше иззад облака и загадъчно осветяваше снежинките, като им придаваше тайнствен блясък.
Малкото селце отдaвна спеше. Само прозорчето на една къщичка още светеше. От кoмина излизаше дим, а покрива беше отрупан със сняг. През заскрежения прозорец се виждаше малка стаичка, с маса в средата и камина в ъгъла. Огънят в нея весело играеше. На масата малко момиченце пишеше нещо на хубав пергамент. В очите и се четеше едновременно и тъга, и щастие. Тя пишеше дълго писмо, но до кой? Нека надникнем...
"Мили Дядо Коледа, съвсем скоро ще дойде и тъй дългоочакваната от мен Коледа. Но съм малко тъжна! Сега ще ти разкажа защо.
Всичко започна преди две седмици. Малкото ми кученце Роки се рзболя. Преди то беше толкова игриво. По цял ден скачаше насам-натам, обикаляше двора ни и изпълваше къщата със щастие. Но вече не беше така. В този вторник, черен за мен, му се случи нещо. Цял ден лежеше в кошничката си. Яде много малко и с часове само спеше, а когато се събудеше ме гледаше с умиление. Само след няколко дни вече не близваше дори от любимата си храна. Цял ден скимтеше жално. Аз плачех ли,плачех... Но в последствие разбрах, че сълзите ми няма да помогнат. Мама ме окуражи с мили думи. Но вътре в мен, в сърцето ми беше настъпил хаос. Мислех само за Роки, а сърцето ми се свиваше при мислъта, че ще го загубя. С часове седях до него и го съзерцавах с плах поглед. Всеки миг очаквах най-лошото. И то не закъсня. Преди два дни Роки напусна нашия дом. Мама ми каза, че красив ангел го завел в Рая, че там където е сега му е много по-добре. Каза ми, че Роки никога нама да умре истински, щом ние още го помним и го носим в сърцата си. След това тя излезе от стаята ми и аз останах сама. Навън нямаше никой, а снегът си валеше. Потънах в спомените си за хубавите мигове прекарани с Роки. След малко заспах. Сънувах чудесен сън и ти беше там, Дядо Коледа. Сънувах, че ми носиш ново кученце досущ като моето.
Когато се събудих аз знаех, че няма да ме забравиш и тази Коледа, и че ще ми донесеш кученцето от съня ми. За това аз реших, че ти никога не получаваш подаръци. Това ми се стори тъжно, за това погледни в синята кутия под елхата, там ще намериш своя подарък.Това е кристална топка. В нея има малка къщичка, като нашата, а от прозореца ти махам аз. Нали ме виждаш? Този подарък е за теб, за да ме помниш Дядо Коледа и никога да не ме забавяш. Но има и още нещо вътре в кутията. Виждаш ли го? Да, това е славейче. То ще ти пее хубаво, ако си самотен. Знам че ти нямаш представа какво е това "пролет". Заслушай се в славейчето и затвори очи. Песента му мняго ясно ти дава представа за пролетта, за разцъфналите цветя, за бистрите поточета и полянките, за тревата и дръвчетата.
Много ти благодаря за кученцето.Това е най-хубавия подарък, който мога да получа. Весела Коледа!
От Джули"

Live_girl
02 Юли 2005 г.

1140 прочитания
Коментари: 3
bubi #1, 04 Юли 2005 г.
хубаво е! въпреки че аз няма да си прежаля роки за някво ново куче!!
CaTwOMaN #2, 05 Юли 2005 г.
хм... еми.... добре е...само 1 забележка... мм... защо не пусна разказчето някъде декември,а не сега като е летния сезон и някак си разказа не може да те грабне така както би те грабнал зимата...
veet #3, 15 Юли 2005 г.
Е,няма значение,че сега го е писала...сега й е дошла музата Наистина много мило разказче,много трогателно...