Ден след ден, година след година си задавам един и същи въпрос, как така успя да преобърнеш живота ми и завинаги да останеш част от него.
Всичко започна от деня, в който те видях да прегръщаш нея-жената на живота ти, както ти смяташе, обгръщаше я с внимание, обичаше я безгранично, целуваше я страстно и не можеше да си представиш живота си без нея. Като ви гледах заедно винаги си мислех каква голяма късметлийка е тя и тайничко в мечтите си се надявах някой ден да намеря човек, който толкова много да държи на мен, както ти държеше на нея и този човек да бъдеш ти. Знаех всичко за теб по-добре отколкото можеше да си представиш, тогава един ден пътищата ни просто се засякоха, работихме заедно по един проект и сякаш душите ни се сляха говорихме, смяхме се, забавлявахме се, както никога до сега, а едва се познавахме, но аз чувствах, че просто започвам да изпитвам онази страст и онова желание да те виждам и усещам всеки ден до мен, да те слушам как разпалено говориш за живота си, как се смееш и да виждам погледа ти, с една дума започнах да се влюбвам, но във всеки един момент осъзнавах, че ти не си сам, че имаш човек до себе си, който те обича и който държи на теб.
Един ден вървях по пустата улица водеща към вкъщи и плачех бях започнала да те отбягвам и това ме нараняваше, тази тръпка ме пробождаше като остър меч и пронизваше не само сърцето ми, но и душата ми, която пърхаше някъде в мечтите и не осъзнаваше, че те нямат смисъл, те само ме отдалечаваха от реалността, която беше жестока. Стараех се да не бъда около теб, защото ме беше страх да седя толкова близо и да не мога да бъда истински с теб, страх ме беше, не бях достатъчно силна да стоя до теб не исках да усещам болката от невъзможната любов, за това бях сама, сама и отчаяна, че за мен щастие няма. Замислена в собствената си съдба леко вдигнах глава и те видях, ти вървеше също толкова замислен и огорчен, спрях като вперих очи в теб, ти вдигна леко глава и ме погледна с тези така дълбоки и красиви очи, аз потръпнах и не можах да кажа нищо, просто седях и те гледах, очите ти бяха насълзени, но не посмях да питам защо, направих една крачка напред към теб, ти каза отвеяно здравей спря за секунда, но после извърна глава и тръгна напред, аз продължих да седя все така на едно място, вперила поглед в теб и сякаш спрях да мисля, просто не разбирах къде беше отишъл твоят весел дух и къде беше изчезнал блясъка в очите ти. След като се отдалечи аз седнах на една пейка и в този момент изведнъж сякаш като знак за страданието ми заваля, аз не помръднах, просто стоях и гледах празната улица и премигващата нощна лампа и не спирах да мисля за теб, беше като птица рееща се из моите мисли, която не спираше да ме измъчва. Тормозеше ме въпросът, какво е станало с твоя живот. Някак си събрах сили и станах, прибрах се вкъщи и седях цяла нощ будна мечтаейки за теб, беше грешно заради нея, но не можех да се отърва от мислите си и мечтите си безкрайни. След няколко дни разбрах, че си се е разделил с приятелката си и това те е наранило толкова силно. Почувствах необходимост да ти подам ръка в този труден момент, потърсих те, ти сякаш това чакаше, започнахме да се виждаме, да говорим с часове по телефона през нощта, споделяйки мечтите си и обсъждайки бъдещето си, сякаш бяхме заедно, но колкото и да беше близо до мен аз те чувствах много далечен въпреки че бяхме по близо от всякога ти все още я обичаше, виждах в очите ти отчаяние, нежеланието ти за живот липсата на каквато и да било надежда, мислех, че мога да ти помогна, но ти не пожела и ме отблъсна, имах нужда от теб, но ти пожела да не бъда част от живота ти. Аз продължих по своя път огорчена и загубих онова, което най-много исках да запазя, надежда и вярата в красотата на живота.
Един ден реших, че няма да страдам повече, стегнах си багажа и се преместих далеч от живота ми в този град, заминах далеч, надявайки се на нов живот без страдание, но уви не спрях да мисля за теб. Рядко излизах на вън, но един ден приятелките ми не издържаха и на сила ме изведоха, и казаха, че ще си прекарам добре и ще срещна нови хора. Е, не стана точно така срещнах човек но не беше нов, беше ти! Случайно се сблъскахме в препълнената дискотека ти не беше се променил през тези 2 години, в които не се бяхме виждали, беше си все същия, но този път не видях отчаяние в очите ти, а блясъка, който така искрено обожавах. Усмихнах се плахо, но ти ми отвърна с усмивката, за която не спирах да мечтая. Изведе ме навън и говорихме дълго за всичко, което ни се беше случило през тези 2 години, смяхме се, припомняхме си веселите моменти от нашите преживявания и сякаш отново бях с теб в онзи ден, когато се запознахме и когато ни се наложи да работим заедно, но този път бях до теб истински, ти беше онзи, в когото се влюбих. За момент се замислих и ти попита, какво ми има и аз казах, че мисля, че съм щастлива. Тогава ти се усмихна и каза: „Мисля, че сгреших, ти си момичето, което обичам, просто бях глупав и не го осъзнах оставих се на отчаянието от раздялата и не обърнах внимание на теб и това колко ценна беше за мен”. Помня думите ти сякаш беше вчера. Не ме остави дори да отговоря, наведе се и ме целуна и в този момент сякаш живота ми придоби смисъл. Отдръпнах се и казах, че това е най-хубавото нещо в живот ми и казах, че винаги съм те обичала и никога не съм спирала да те обичам. И ето пътищата ни отново се пресякоха така случайно или пък не, може би беше просто съдба.
Няма смисъл да мисля върху това сега, имам работа, отивам на годишнината си от сватбата ми в същата тази дискотека, където се засякохме преди 10 години и където се влюбих отново в теб още по- силно от преди, и където осъзнах каква късметлийка всъщност бях аз!!!!

Изпратено от: secret_writer

13 Окт 2008 г.

Коментари: 1
SExy_i_OpAsnA #1, 07 Ное 2008 г.
Леле.. СТРАХОТНО Е!!!