Каза ми, че ме обичаш,
истина ли бе това,
щом сега без капка милост
слагаш край на любовта.
Казваш ми, че още виждаш
моите очи навсякъде,
че в съня ти те преследва
страхът от моето лице.
Защо изобщо ми го казваш,
нали ти сложи края,
и само за секунда кратка
съсипа на живота ми рая.
Сега не се обаждаш вече,
дори не поздравяваш ти,
кажи тогава как да вярвам,
че искрена любов в теб гори.
Ти каза, че за теб е пречка
да бъдем разделени всеки ден,
и че туй било е твоя грешка,
че позволил си си да се влюбиш в мен.
О, моля те, ако това така бе,
защо не бори се за таз любов,
и километрите в метри не превърна,
за да живеем ний един живот!
vils
06 Окт 2007 г.
