Дали има нещо "по-просто" от това:
Да протегнеш ръка и да стигнеш света.
Да се усмихнеш и стопиш леда.
Да падаш, да ставаш, да се изправяш и пак да продължаваш, да побеждаваш съдбата, която удари поднася и за миг живота ни занася, като черен облак в нова къща.
Да имаш смелостта, да се изправиш срещу света и да оставиш следа в пепелта.
Да отстояваш себе си въпреки трудността да бъдеш различен от света.
Да имаш верен приятел, който след теб да лети и всичко лошо от теб да страни.
Да можеш всичко да преживяваш и преодоляваш, като вълна заливаща тихата земя.

tanq_rs
24 Май 2006 г.

1090 прочитания