Дали си спомняш нашите мечти
и трепета на страстните ни нощи?
Но друго ще те питам аз, кажи,
кажи ми ти-сънуваш ли ме още?
В съня ти зная аз съм съвършен,
усмихнато, безумно влюбено момче,
желаещо те... там в забравен ден,
което времето отдавна взе.
Във него все на наш`та пейка си седим
очите ти целувам все така
във него си красавица и немислим
е звяра, който станал съм сега.
Сега е друго, ти с дете и мъж
отдавна денонощно им слугуваш,
но питал ли е той поне веднъж
какво мечтаеш и кого сънуваш?
Не си ли мисли и не се ли сеща
до тебе щом доволен той заспи
ръце по нежни, устни по горещи
прегръдки огнени сънуваш ти.
Не знае, че живееш раздвоена
в живота си до верния съпруг,
но вечер щом си легнеш уморена
в съня си си отдадена на друг.
Но пита ли те, просто му кажи
дори да се обиди, да се сърди:
"Да скъпи, най-важен си ми ти,
но първият, остава първи..."
predator
02 Юни 2009 г.