За крилете и какво са те

Главата ти е един казан, нали? И в него ври толкова много чернилка, мръсотия, кал, фекалии, отрова, зелена, лепкава слуз... и какво ли прави там се чудиш, как, кога се насъбра? Как тая гадория, тая отвратителна каша не те оставя на мира?

Всеки път, когато те боли, стоиш свит в тъмния мръсен ъгъл. И там сякаш изплуват от нищото ТЕ. ТЕ бавно те прегръщат с тъмните си, нежни, дълбоко вкопчващи се в теб черни криле. Не, не са черни, те са толкова красиви, бели... топлят те, сгряват замръзналата ти от болка душа. И пак мълчиш... и шепнеш тихо на самия себе си: ”Другият път, другият път няма да мълча, другият път ще извикам, ще строша до основи тоя затвор, който ми пречи, ще спра стрелите, които се сипят, ще се защитя!”

И изпаднал във велики планове, той - другият път, идва. ТЕ пак са тук. Жестоки, зли, красиви... смачкват те само с поглед... усмивката им убива, едно тяхно докосване и си труп... и пак мълчиш... Какво стана!!! Нали щеше да извикаш! Нали щеше да се бориш!!! Гледаш уплашено като малко зайче и се свиваш, все повече се гушиш в ъгъла... Ейййй! Ти, там в тъмното, какво стана, защо мълчиш? Нима мислиш, че ТЕ няма да се върнат, че ти се размина, че ъгъла те скри...ГЛУПОСТИ! Мракът няма да скрие страха ти, а в същност от кого се криеш? Криеш се може би, защото ТЕ не ти позволяват да погалиш светлината, защото си техен заложник? СТИГА!!! Вече ми писна от ТЕ! ТЕ ли са виновни! ТЕ ли те бутнаха, ТЕ ли те накараха да се скриеш в ъгъла! Кажи го! Кажи го! АЗ! Аз паднах, аз потънах в мрака, аз се поддадох, аз събръх тая помия в моя казан и сега ме е страх даже да я погледна... Видя ли, видя ли сега... А колко щеше да е лесно да се изправиш, да отрежеш тези черни, красиви, неземни, непобедими криле... Пък дори и да не бе успял, всчко щеше да свърши или да започне нещо ново. Колко време се въртиш из тая задънена улица и колко време ТЕ ще са ти виновни? Спри с тия велики планове за мъст и за победа! Не си Херкулес, не си герой, ти си никой... Хайде де, лесно е колко още да ти помагам...

Как можеш, кажи ми, как можеш да им позволиш!!! ТЕ - твоята чернилка, твоята мръсотия, твоята кал, твоите фекалии, твоята отрова, твоята зелена, лепкава слуз... ТЕ да те теглят , ТЕ да те задържат... Как може ъгълът да е твоето напред?!

Сети ли се вече? Не е трудно, нали? ТЕ са в теб, ТЕ са АЗ. Късно е... казанът си ври, нека, какво ти пука... Нали си имаш твоята задънена улица, твоя ъгъл, твоята помия... Това сигурно вече ти стига и даже е прелество за теб... тия криле, красота, нежност... Друг път!!! Стой си там омотан, така е най-лесно!

Аз те видях, видях и себе си... АЗ, колко гордо, хубаво звучи... Аз съм в моя си ъгъл, но малко по малко руша улицата, малко по малко помията измвира, малко по малко крилете изтарят. Защо? Защото не ме е страх, защото искам, защото правя нещо! Защото мога! Защото вярвам! Защото имам ДОВЕРИЕ в себе си!