Сърцето не забравя - 2 част

Мина седмица. Ани все още не си спомняше живота преди катастрофата. Въпреки това се чувстваше добре и беше изписана от болницата. Живко се предвижваше с количка.

Ани и Живко прекарваха много време заедно, но това не й помагаше да възвърне спомените си.

Дойде и деня, в който те отидоха в спортната зала. Видяха как другите двойки танцуват. Момчето се натъжи. След малко всички се приближиха към тях. Състезателите бяха и техни приятели и много се радваха да ги видят. На Ани й стана неприятно всички тези хора да й говорят мило, а тя да не знае кои са те. След малко двойките отново бяха върху паркета и танцуваха. Там беше и треньорът им, но само наблюдаваше. Слушайки музиката, Ани усети нещо познато и направи няколко танцувални стъпки. Живко гледаше изненадано, а момичето продължи. Тя беше добър и пленяващ окото състезател.

Месец по-късно те отново бяха в залата. Ани бе започнала тренировки, а Живко се опитваше да се раздвижи, но количката не го оставяше. Момичето имаше нов партньор и тренираха много, за да спечелят предстоящото състезание. Живко гледаше с болка всичко това. Раздвижването и всички упражнения му костваха много усилия, но той не се оплакваше, защото искаше отново да стъпи на краката си.

Красивото момиче трябваше да замине с новия си партньор. Очакваше ги трудно състезание и от тях се искаше да тренират още повече и да се отдадат изцяло на танците. Ани все още не си спомняше нищо, но можеше да танцува както преди. Живко обичаше да я гледа-тя бе толкова красива. Той не спираше да й говори за миналото й и всички онези хубави моменти, в които са били заедно. Сега обаче Ани трябваше да замине. От както се познаваха те не бяха се разделяли дори и за ден. За Живко това бе много трудно- той трябваше да повери момичето си на друг. Той се боеше, че тези танци са толкова страстни и романтични и докато Ани танцува с новия си партньор може да се влюби в него.

Ето че дойде денят на заминаването. Живко изпрати Ани до колата. Страхът го бе обзел. Ами ако нещастието се повтори? Ако още един безотговорен шофьор кара пил? Ако не я види никога повече? Бившият състезател се разплака.

-Ани, аз винаги ще те обичам и ще ти помагам с каквото мога. Моля те, пази се!
-Живко, благодаря ти за това, което правиш за мен. Не знам коя съм, но се уча и ако преди съм те обичала и любовта ни е била истинска, отново ще те обичам. Дано се оправиш и се върнеш към танците.- Тя го прегърна, а след това се качи в колата. От вътре се усмихна по онзи чаровен начин, който караше всички да са щастливи.

Живко се опитваше да проходи отново. Всеки ден прекарваше по няколко часа в клиниката за раздвижване. Момчето всеки ден говореше с Ани по телефона. Тя се справяше чудесно с танците. Бързо свикна и с новия си партньор. Оставаха още няколко дни до състезанието. Живко бе решен, че ще отиде там, за да подкрепи приятелката си.

Ето, че минаха тези няколко дни и Живко вече бе в препълнената зала. Еуфорията бе голяма. Ани бе очарователна. Дойде ред тя и нейния партньор да излязат на паркета. Телата им бяха едно до друго. Пуснаха музиката и двамата започнаха своя танц. Представиха се блестящо и почти сигурно те щяха да спечелят първото място. След бурните аплодисменти на публиката, двойката танцьори се оттегли в съблекалните. Ани седна за секунди на една пейка, а след това набързо излезе от там. Отиде при Живко, прегърна го и го целуна.

-Тази песен, тази обстановка, танца с друг човек- всичко това ме накара да си спомня как ние двамата с теб бяхме най-добрите, и че искам отново да танцувам с теб, а не с някой друг. Спомних си всички хубави и не чак толкова хубави моменти с теб. Обичам те. Винаги ще те обичам. Умът ми не може да изтрие любовта ми към теб, защото сърцето я пази. Сърцето не забравя. –Ани изрече всички тези думи на един дъх.

Живко бе толкова щастлив да чуе, че неговото момиче все още го обича. Прегърна я силно и тихо й прошепна.
-И аз те обичам. - двамата останаха известно време прегърнати, а след това Ани отиде в съблекалните, за да се преоблече.

Състезанието приключи.Ани и партньора й спечелиха златните медали. После тя се прибра заедно с Живко. След време се разбра, че въпреки опитите си той никога няма да може да проходи. Ани бе сигурна, че няма да танцува с никой друг и затова се отказа от танците. Старият им треньор нямаше как да не се намеси. Той ги научи да танцуват отново заедно. Живко се научи да танцува с количката си, а Ани се научи как да бъде негова партньорка.

След всички изпречили им се проблеми, Живко и Ани отново бяха в челните места в различните състезания по спортни танци за инвалиди. Количката на момчето не му попречи да дава всичко от себе си и да бъде победител. Той бе щастлив, защото Ани беше до него и го подкрепяше винаги. Всяка сутрин събуждайки се, Живко си казваше „Сърцето не забравя” и бързаше да се оправи, за да се срещне с Ани.