Истински кошмар - I част

Поля се събуди. Поредният кошмар я бе измъчвал, но в него имаше капчица истина, нещо, което засилваше чувството за вина. Часовникът показваше 3:30. Отново легна, но не можеше да заспи, тишината бе така непоносима, че искаше да изкрещи. Бе виновна и го знаеше, можеше да го спре, но не го стори. Спомените започнаха да я връхлитат, спомни си абсолютно всичко и не усети как сълзите сами потекоха. Нямаше сили нито да спре, нито да заспи. Съвестта я измъчваше от една седмица.
И ето все пак как започна всичко.

Сряда. Най-добрата й приятелка Соня дойде при нея. Изглеждаше наистина ужасно, трепереше и се озърташе като уплашен заек.
-Какво ти има? Всичко наред ли е?
-Аз имам нужда от...помощ, почти шепнешком изрече тя.

От един месец се държеше странно. Но Поля мислеше, че е от развода на родителите й. Той наистина се отрази зле на Соня, пропуши, пропи и започна да се движи със съмнителни хора от училището. Вече дори не се обаждаше на най-добрата си приятелка, а когато Поля се опитваше да се свърже по някакъв начин с нея, тя я отбягваше. Именно за това сега се учуди, че говори с нея.
-Аз, Калоян ме заплашва. Каза, че брат ми ще пострада, ако не правя каквото ми каже. В началото му мах доверие, но после... Набавям му цигари, алкохол, спя с приятелите му.
Поля го познаваше от доста време, но и не подозираше колко жалък е всъщност!
-Това не може да продължава! Кажи на родителите си или на полицията. И защо ми казваш всичко чак сега?
-Забранил ми е. Но днес иска да открадна едни нища, а аз се страхувам.
Погледна я. Приятелката и приличаше на парцал! С разкъсани на места дрехи, несресана коса и само се оглеждаше като уплашен заек. Това ли бе същото срамежливо и ученолюбиво момиче?
-Помогни ми, моля те!
-Но как?
-Чуй ме...
Но ги прекъснаха. Калоян вече беше там.