Звук от камбана раздира зловещия мрак,
тихи стъпки се сливат с тишината,
а аз пропадам пак и пак
в отчаян опит да надскоча самотата.

Без сили, без дъх, без надежда,
почти потънала в агонията своя
в мен се заражда отново копнежа,
че още съм жива, че още се боря.

Измамно чувство на сила
заражда се и ме кара да стана.
Аз ставам, затичвам се, падам
и гордо умирам посрещнала края.

pink_angel
15 Юни 2006 г.

1036 прочитания
Коментари: 2
teen_kote #1, 18 Юни 2006 г.
мн е хубаво
pink_angel #2, 19 Юни 2006 г.
Мерси