Променяме съдбите си на поточна линия,
а не виждаме дори разсипаната си чиния.
Зашиваме скъсаните си чорапи на петите,
а не си знаем и следим следите....
Кръвта я мием сякаш е обикновена мръсотия,
сменяме каналите в пълна тъпотия.
И мислим, че децата ни са точно тия
дето ще ни измъкнат от пълната мизерия.
Обаче, никой не може умрелия да съживи,
фокусите отдавна са в графата "отживелици".
DIGHeaD
04 Яну 2009 г.
