Приказка за чувствата

Имало едно време остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието... включително и Любвта. Един ден имало съобщение, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено любовта упорствала да остане до последния възможен момент, когато островът почти потънал, тя решила, че е време да се спасява. Богатството преминало покрай Любовта и тя го помолила:

- Богатство, вземи ме със себе си!
- Не мога, имам много злато на кораба и нямa място за теб.
Любовта решила да помоли суетата, която също преминавала с красивия си кораб.
- Суета, моля те, помогни ми!
- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си цялата мокра и може да повредиш кораба ми.
Тъгата била наблизо и Любовта се обърнала към нея:
- Тъга, моля те, помогни ми!
- Не мога - казала тъгата - Толкова съм тъжна и имам нужда нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай любовта, но било толкова развеселено, че не чуло как тя го вика. Внезапно някой я повикал:
- Ела любов! Аз ще те взема със себе си.

Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана, че забравила да го попита за името му. Когато престигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта осъзнала колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти времето!
- Времето? - почудила се Любовта - Защо точно то?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защтото само времето е способно да разбере колко е велика Любовта!