Две лалета червени
нежни стъбла леко поклащат,
две лалета засмени
с копринени чашки луната изпращат.
Две лалета малки и топли
златисти листенца извиват,
слушат безмълвно утринни вопли
и чакат пак светлината да видят.

И ето лъчите обливат земята,
слънцето горе изгрява
и безспирно ще гали цветята,
отново любов ще раздава.
А двете лалета пак ще се смеят,
ще търсят тогава луната,
защото пак за нея копнеят-
да бъдат сами в тишината.

hahaha
27 Септ 2006 г.

1196 прочитания
Коментари: 2
DIGHeaD #1, 28 Септ 2006 г.
tiq laleta 6to ne obi4at da kuponqsvat 4e tyrsqt ti6inata xaxax....ne seriozno, hubavo e
K0BAPHA #2, 19 Дек 2006 г.
е най-после нещо различно... sweet