Усещам как слънцето грее в очите ми... въпреки, че са затворени. Ставам бавно и посягам към чашата с вода... Усещам жажда, но не за вода... жадувам живот, свобода и ... любов. Надигам се от леглото и оставам така за миг. Ето, отново мисля за теб знаейки, че не бива. Всичко започна преди месеци... бях достатъчно глупава и наивна за да ти се вържа. Както и да е. . късно е да съжалявам за нещо което е отминало отдавна. Спомням си, че тогава ти беше луд по мен, преследваше ме и ме караше да се чувствам наистина красива. Дадох ти шанс, влюбих се и аз... и бяхме щастливи, после ти охладня... Нямаше ги вече sms-ите за добро утро в 8. Нямаше ги милите думи. Всичко бе изчезнало все едно никога не го и имало. Само моята любов оставаше и растеше ли растеше. Студенината ти ме караше да страдам и да се надявам на някакви невъзможни неща. Караше ме да си мисля, че някога ще те имам само за мен. Някога ти ще бъдеш само мой. Казваше ми `Обичам те`, но бе някак студено, безлично... не влагаше и грам чувство. Дори да лъжеш по-качествено не си правеше труда, а аз те обичах истински, дълбоко, вечно. Плакала съм за теб много, но на всеки му идва в повече... Издържах 6 месеца. Повече просто не можах да понеса. Та ти разбиваше сърцето ми отново и отново сякаш нямаш друга работа. Сякаш нарочно го правиш за да ме боли.
Денят е толкова хубав. Красив летен ден. Изглежда всички са щастливи... навън има деца които си играят... които още не знаят какво е това ~любов~, боли ли, сладко ли е и дали изобщо се яде?Някога и аз бях дете. Щастлива и безгрижна. Играех си с приятелки на кукли. Представях си, че съм принцеса, която среща младия принц... и те двамата се влюбват, живеят щастливо, безгрижно - също като мен. Мечтаех, мечтаех... по цял ден. Сега обаче се чудя дали има такава любов, онази истинската, която никой не може да разруши, никой не може да раздели тези двама влюбени. Никой да не може да се изправи на пътя им, но дори и да го направи те да го смачкат със своята страст, вяра и любов.
Ставам от леглото, оправям го и отивам до кухнята да си взема нещо сладко. Дали то ще подслади малко горчивото ми съществуване?Едва ли... Дори да изям най-сладките неща на света е просто невъзможно да се почувствам добре, щастлива, доволна... влюбена. Да си влюбен - това прекрасно изпепеляващо чувство, но аз вече нямам сърце за да обичам. Всъщност имам сърце с което да живея, но в него чувствата вече са убити.
Спомням си хилядите неща които сме си казали... Топлеше така нежно сърцето и душата ми в началото. Така силно биеше сърцето ми и беше щастливо, че живее, че съществува, че има смисъл да вярва... Върна мечтите ми, дари ми още... А после така лошо си ги взе... Взе си ги без дори да ме попиташ, без да предупредиш... Докосваше ме с нежно лъжливите си пръсти, гледаше с ангелските си очи... мислех те наистина за ангел, паднал от небето за да ми донесе любов..., уви не.
Днес е събота. Връщам се в леглото, нямам какво друго да правя, а и не ми се прави. Не излизам вече така често навън както преди. Сега чакам болката да си отиде. Страх ме е, че ако изляза навън може да те видя, може да се влюбя в някой друг и той да постъпи по същия начин с мен, както и ти постъпи. Откровенно казано аз за теб бях просто една от многото. Не намирам смисъл да се правя на щастлива и да се крия зад едва издокарани усмивки. Не, нямам желание да отида да се веселя с приятели. Приятели които вече нямам, благодарение на теб. Приятели които да ми подадат ръка за да се изправя на крака и да те изпратя директно в миналото. Целия ден прекарах в леглото. Отново.
Лунната светлина огрява ръката ми. Топло ми е, имам чувството, че ще се задуша, но въпреки всичко продължавам да се въртя в леглото си - на инат. Не искам да отивам до прозореца. Не искам да виждам звездите които гледахме с теб толкова безброй пъти всяка вечер. Не искам да виждам звездите, те ми напомнят на хилядите мечти които имах. Не издържам!!!Прекалено ми е топло. Отивам до прозореца, отварям го и се връщам веднага в леглото. Добре. Едвам, едвам се надигнах, стъпих на пода... и той беше топъл. Приближих се до прозореца и го отворих. Загледах се в звездите, а не биваше. Започнаха да падат сълзи бързо и все по-бързо... Звездите започнаха и те да падат... Изпопадаха всичките... Небето остана пусто както душата ми... Само луната светеше така самотна... заоблачи се... облаците скриха луната и небето стана черно... Беше толкова тиха нощ... и така тъмна... Колко си приличаме с нощта.... Толкова много...
Денят е толкова хубав. Красив летен ден. Изглежда всички са щастливи... навън има деца които си играят... които още не знаят какво е това ~любов~, боли ли, сладко ли е и дали изобщо се яде?Някога и аз бях дете. Щастлива и безгрижна. Играех си с приятелки на кукли. Представях си, че съм принцеса, която среща младия принц... и те двамата се влюбват, живеят щастливо, безгрижно - също като мен. Мечтаех, мечтаех... по цял ден. Сега обаче се чудя дали има такава любов, онази истинската, която никой не може да разруши, никой не може да раздели тези двама влюбени. Никой да не може да се изправи на пътя им, но дори и да го направи те да го смачкат със своята страст, вяра и любов.
Ставам от леглото, оправям го и отивам до кухнята да си взема нещо сладко. Дали то ще подслади малко горчивото ми съществуване?Едва ли... Дори да изям най-сладките неща на света е просто невъзможно да се почувствам добре, щастлива, доволна... влюбена. Да си влюбен - това прекрасно изпепеляващо чувство, но аз вече нямам сърце за да обичам. Всъщност имам сърце с което да живея, но в него чувствата вече са убити.
Спомням си хилядите неща които сме си казали... Топлеше така нежно сърцето и душата ми в началото. Така силно биеше сърцето ми и беше щастливо, че живее, че съществува, че има смисъл да вярва... Върна мечтите ми, дари ми още... А после така лошо си ги взе... Взе си ги без дори да ме попиташ, без да предупредиш... Докосваше ме с нежно лъжливите си пръсти, гледаше с ангелските си очи... мислех те наистина за ангел, паднал от небето за да ми донесе любов..., уви не.
Днес е събота. Връщам се в леглото, нямам какво друго да правя, а и не ми се прави. Не излизам вече така често навън както преди. Сега чакам болката да си отиде. Страх ме е, че ако изляза навън може да те видя, може да се влюбя в някой друг и той да постъпи по същия начин с мен, както и ти постъпи. Откровенно казано аз за теб бях просто една от многото. Не намирам смисъл да се правя на щастлива и да се крия зад едва издокарани усмивки. Не, нямам желание да отида да се веселя с приятели. Приятели които вече нямам, благодарение на теб. Приятели които да ми подадат ръка за да се изправя на крака и да те изпратя директно в миналото. Целия ден прекарах в леглото. Отново.
Лунната светлина огрява ръката ми. Топло ми е, имам чувството, че ще се задуша, но въпреки всичко продължавам да се въртя в леглото си - на инат. Не искам да отивам до прозореца. Не искам да виждам звездите които гледахме с теб толкова безброй пъти всяка вечер. Не искам да виждам звездите, те ми напомнят на хилядите мечти които имах. Не издържам!!!Прекалено ми е топло. Отивам до прозореца, отварям го и се връщам веднага в леглото. Добре. Едвам, едвам се надигнах, стъпих на пода... и той беше топъл. Приближих се до прозореца и го отворих. Загледах се в звездите, а не биваше. Започнаха да падат сълзи бързо и все по-бързо... Звездите започнаха и те да падат... Изпопадаха всичките... Небето остана пусто както душата ми... Само луната светеше така самотна... заоблачи се... облаците скриха луната и небето стана черно... Беше толкова тиха нощ... и така тъмна... Колко си приличаме с нощта.... Толкова много...
CaTwOMaN
18 Апр 2005 г.
Коментари: 19
bubi #1, 18 Апр 2005 г.
bubi #2, 18 Апр 2005 г.
исках да кажа че е доста тъжно но ми харесва
black_lady #3, 18 Апр 2005 г.
много, много е хубаво... на мен сега ми се случва нещо такова, с тази разлика, че аз няма да се откажа така лесно, още повече след толкова месеци... 
както и да е, браво, Васи! 
на мен сега ми се случва нещо такова, с тази разлика, че аз няма да се откажа така лесно, още повече след толкова месеци... както и да е, браво, Васи!
CaTwOMaN #4, 18 Апр 2005 г.
благодаря ви 
iliana_lp #5, 19 Апр 2005 г.
lelee da znaish che mn si go biva naistina si e tyjnichko no si lichi che e napisano s mnogo chuvstva super e!
no si lichi che e napisano s mnogo chuvstva super e!
WiLl-0-ThE-WiSp #6, 19 Апр 2005 г.
Неветоятно! Написала си го толкова красиво и очарователно.Тъжно е и дори ме просълзи,но отразяваш една болезнена истина,която за съжаление доста хора преживяват или са преживели.Аз също се чувствах така преди около 3 месеца.Но трябва да кажа,че винаги има "светлина в тунела".
Умееш много добре да изразяваш чувствата си.Просто разказа ти е чудесен !
CaTwOMaN #7, 19 Апр 2005 г.
WiLl-0-ThE-WiSp действително бях много емоционална преди време,вече не съм такава... една случка (между разказа и една моя история има малко общо) ме промени изцяло...обичах човек който ме лъжеше и т.н.,после бях прекалено наранена за да искам да имам каквото и да било с него...,но сега се отплеснах 
та мисълта ми беше,че това да страдам толкова много по някой сега е просто невъзможна Лошите неща оставят много големи рани по сърцето ни,но ни дават и ценни уроци...трябва да се замислим над урока за да продължим да градим живота си по-спокойно,по-щастливо и т.н.Има голяма доза фантазия в разказа,не всичко е действителност
та мисълта ми беше,че това да страдам толкова много по някой сега е просто невъзможна Лошите неща оставят много големи рани по сърцето ни,но ни дават и ценни уроци...трябва да се замислим над урока за да продължим да градим живота си по-спокойно,по-щастливо и т.н.Има голяма доза фантазия в разказа,не всичко е действителност
Zambo_Delfa #8, 21 Апр 2005 г.
Boo #9, 24 Апр 2005 г.
страхотно е....и ми повлия
sweeteli #10, 24 Юни 2005 г.
neveroqtno e......
YOUR_F #11, 27 Юни 2005 г.
Napravo v tozi razkaz vijdam sebe si predi 1na god po tva vreme...nz kak si uspqla da presazdade6 taka dobre ne6tata,oba4e razkaza ti e neveroqtno dobar
sexy_bad_girl #12, 27 Юни 2005 г.
caTwOMan tva naistina li se e slu4ilo s teb?Ako e taka predstavqm si kolko e bilo ujasno.Na men sa mi se slu4vali mnogo podoni na taq istoriq ne6ta.Razkaza ti e VpE4aTlqVa6t
niko #13, 17 Юли 2005 г.
mnogo e zariben skoro ne bqx 4el ne6to tolko....krasivo bravo,mila,stra6no dobro e
skoro ne bqx 4el ne6to tolko....krasivo bravo,mila,stra6no dobro e
smile_lady #14, 20 Юли 2005 г.
CaTwOMaN naistina e straxotno
CaTwOMaN #15, 26 Юли 2005 г.
blagodarq na vsichki
SlAdUrA_90 #16, 19 Фев 2006 г.
l_a_p_e_t_o #17, 02 Май 2006 г.
l_a_p_e_t_o #18, 02 Май 2006 г.
pralin #19, 08 Юни 2006 г.
strahotno eeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee!!