Изтъкана от на счупено стъкло частиците,
идвам тиха и смирена от храма на светиците...
По пътеката мрачна, тъжна идвам, целувка една да открадна...
Идвам бяла, чиста и добра... цял живот до сега към любовта била съм хладна.
Перли зелени, в зениците съм вмъкнала...
Кротка и спокойна всяка нощ съм тръпнала...
Идвам бяла, целувките ти и сърцето да превзема...
Всичко мога да ти дам, но и всичко мога да ти взема.
Идвам бяла, непозната, чиста и влюбена...
От храма на светиците прокудена...
Заради теб, мястото си горе там рискувах...
Заради теб, целия път от тук до края на света пропътувах...
Идвам бяла, изтъкана от сребърни цветя...
Идвам тиха, родено дете от дивата гора...
Идвам бяла, само любов за да ти даря...
Идвам бяла, за да мога да ти дам радостта.
Роклята бяла,изпод черната наметка се вижда...
Прокъсана леко, от дългия път насам...
И крачетата боси, кални... Ето я, любовта приижда...
Идвам, идвам бяла... никога да не останеш сам...
В косите тъмни, нишки от диаманти сини преплетени,
по ръцете бели, нежни, гривнички от цветята сплетени...
Идвам бяла, от другия край на света, от безкрая...
Идвам бяла... и се моля и наяве да те омая...
CaTwOMaN
19 Окт 2006 г.
Продължавай все така 
защо не си ми го показала по-рано,а?)){{{}}}
защо не си ми го показала по-рано,а?)){{{}}}
