Беше време, времето мина,
когато пътя към сърцето заледи.
Подхлъзнах се. Безпомощтно ръка подадох.
Някой ми помогна, но това не беше ти!
Беше време, времето мина.
Свещта на вятърът остави
и луташе се пламъкът до скоро
с надеждата някои ден да те забрави.
Дойде и този ден. Изпепелени са вече
даже спомените за очите сини.
Одавна караше ме да се чувствам слаба.
Беше твоето време.То мина!
crazy_tanq
15 Фев 2005 г.
Коментари: 1
bubi #1, 16 Фев 2005 г.
браво много ме кефиш как упорите слагаш стихове тук за съжаление аз не съм толкова упорита но много ме кефят твойте 
