Беззвездна нощ се е спуснала навън
и обвива ме със свойта тъжна тъмнина
аз тичам, тичам лудо в своя мрачен сън
все напред, напред към пропастта...
Ти ме виждаш, но не можеш да ме спреш
аз далече съм, потънала в трескав транс...
и да пропадна, с мен ти няма да умреш -
за теб в живота ще има втори шанс.
Мощна буря бушува в света ни от огън и лед
и ми се иска безследно да изчезна в нея,
да потърся подслон там, далече от теб,
дори това да значи да спра да живея!
Усещам как черният край приближава,
задушава ме нощният мрак с дъха си студен,
но не, не мисли, че този мрак ме ужасява,
ни той може, ни онзи вътре в мен...
И ето, свършва се... последна крачка правя
затварям очи, готова да посрещна смъртта
и тя идва... докосва ме... и ме оставя! -
дори тя не може да приеме някой без душа...
black_lady
28 Септ 2005 г.